Редът за ползване на платенен годишен отпуск е уреден в разпоредбата на чл.173 от Кодекса на труда /КТ/ и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/.
Право на платен годишен отпуск имат работници с придобит 8 месечен стаж. Ползването му се разрешава със заповед на работодателя след писмено искане от работника/служителя.
Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работниците и без тяхното съгласие в случаите на чл.173, ал.4 от КТ:
- по време на престой повече от 5 работни дни;
- при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители;
- когато работникът/служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Поканата трябва да бъде в писмен вид.
В случаите на престой е необходимо работодателят да издаде заповед, с която да обяви състояние на престой и да посочи, че се възползва от възможността да предостави едностранно платения годишен отпуск на работниците или служителите.
Във втората хипотеза, разпоредбата на чл.37б, ал.1, т.2 НРВПО изисква едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители да е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред. Ако това изискване не е изпълнено, работодателят не може да задължи работниците и служителите в предприятието да ползват платен годишен отпуск на това основание.
В трудовото законодателство няма определен брой дни, които могат да се предоставят при едновременно ползване на отпуска от всички работници, както и няма ограничения относно това колко пъти в рамките на календарната година работодателя може да използва правото си по чл.173, ал.4 от КТ.
При третата хипотеза, работодателят може да упражни правото си на едностранно предоставяне на платен годишен отпуск на работниците/служителите, без тяхно съгласие и в случаите когато работникът/служителят след покана не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се отнася. В този случай трябва да са налице три условия:
- работодателят да покани писменоработника/служителя да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага, т.е. поканата следва да бъде отправена до 31 декември на съответната календарна година;
- въпреки отправената покана, работникът или служителят да не е поискал да ползва отпускаси до края на същата календарна година;
- да е изтекла календарната година, за която се полага отпускът.
При изпълнение на по-горе цитираните три условия, работодателят може да упражни правото си най-рано на 1 януари на календарната година следваща тази, за която се отнася отпуска, и най-късно до изтичане на давностния срок, предвиден в чл. 176а, ал. 1 КТ.
