Според разпоредбата на aл. 3 от чл.67 на КТ : ”Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено”.
Идеята на закона е волеизявлението на работника или служителя да бъде доброволно и свободно изразено от него, а не да бъде направено под въздействие на работодателя. То трябва да бъде изрично, т.е да изразява ясно и недвусмислено волята на работника или служителя. Волеизявлението трябва да бъде направено в писмена форма. Тя е форма за неговата действителност .Устно направеното волеизявление е недействително.
Волеизявлението на работника или служителя по ал.3 от чл.67 е отделно, нарочно и вън от споразумението по чл.119 от КТ. То трябва да предхожда споразумението по чл.119.
Ето защо за прилагането на ал.3 от чл.67 не е достатъчно само подписването от работника или служителя на споразумението по чл.119, а освен това и изрично и отделно негово писмено волеизявление /молба,предложение…/ за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време, което предшества по време подписването на споразумението по чл.119.
Ако липсва такова волеизявление, трудовият договор, въпреки подписаното споразумение по чл.119, не се превръща в срочен трудов договор за определено време, а продължава да съществува като безсрочен и не може да се прекратява по чл.325, т.3 от КТ.
