Целта на отпуските при временна неработоспособност е възстановяване на работника или служителя.
Те се ползват въз основа на болнични листове издадени и оформени съгласно изискванията НОИ и Министерството на здравеопазването.
Според разпоредбата на чл.162 от Кодекса на труда /КТ, работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санитарно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване , карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантинен член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението на детето.
За времето на отпуска работникът или служителят получава парично обезщетение.
За първите три дни обезщетението е в размер на 70% от среднодневното брутно трудово възнаграждение и е за сметка на работодателя. Ако лицето няма изискуемия 6 месечен осигурителен стаж, то няма право и на възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност.
Случаите, при които не се изплаща възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност от страна на работодателя са когато:
- след първите 3 работни дни временната неработоспособност продължава без прекъсване (независимо дали е констатирана с първични болнични листове, или с продължения на предходни болнични листове и независимо от това дали болничните листове са за едни и същи или за различни заболявания и причини за неработоспособност);
- в случаите при бременност и раждане. Паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица за целия период на временната неработоспособност и при бременност и раждане са за сметка на Държавното обществено осигуряване /ДОО/.
За времето на отпуска продължил след първите три дни, работникът или служителят получава парично обезщетение от ДОО. Ако неработоспособността е настъпила вследствие трудова злополука или професионална болест обезщетението е 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение, а в останалите случаи – 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждение.
