Все по-голям интерес придобива сключването на трудови договори за допълнителен труд. Много хора си задават въпроса: Мога ли да работя на два или повече трудови договори едновременно?

Aда имаме основно трудово правоотношение. Съгласно § 1, т.12 от Допълнителните разпоредби на кодекса на труда /КТ/ „основно трудово правоотношение“ е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на ТД за допълнителен труд.

Трудовите договори за допълнителен труд могат да се сключват както с работодателя по основно трудово правоотношение /чл.110 от КТ/, така и с друг работодател /чл.111 от КТ/, т.нар. външно съвместителство и могат да бъдат повече от един.

Основното, което трябва да се следи при сключването на ТД за допълнителен труд е:

 

* да отговаря на законовите реквизити, посочени в чл. 66 от КТ.

* работното време /сборно от всички трудови договори/ съгласно чл. 113, ал.6 от КТ да не надвишава задължителната минимална междудневна и междуседмична почивка.

На основание чл.113 от КТ максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:

  1. 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
  2. 48 часа седмично – за другите работници и служители.

При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.

При сключването на ТД за допълнителен труд не се изисква разрешение от работодателя по основното трудово правоотношение, освен ако изрично не е посочено това в основния ТД. Същвствува обаче законова забрана за полагане на допълнителен труд от някой работници и служители. Съгласно чл.112 от КТ това са работници и служители, които работят на специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки – за работа при същите или други специфични условия и са определени в закон или в акт на Министерския съвет.