Един от най-често задаваните въпроси от предприемачи и собственици на компании е: по-добре ли е да получавам доход под формата на заплата или като дивидент? На пръв поглед това изглежда като чисто счетоводен въпрос, но всъщност решението може да има сериозно влияние върху данъците, осигуровките и дори върху финансовото планиране на бизнеса.
В България данъчната система е сравнително проста, но все пак има специфики, които трябва да се вземат предвид. Нека разгледаме как работят двата варианта и в кои ситуации всеки от тях може да бъде по-изгоден.
Какво представлява заплатата на собственика
Много управители на дружества получават възнаграждение за труда си чрез договор за управление и контрол, трудов договор или личен труд при самоосигуряване. Това означава, че те получават месечна заплата, върху която се начисляват данъци и осигурителни вноски.
При този вариант има няколко основни компонента:
- данък върху доходите на физическите лица
- социални осигуровки
- здравни осигуровки
Предимството на заплатата е, че тя осигурява месечен облагаем доход и социални права – пенсия, здравно осигуряване, болнични, майчинство и други обезщетения. За много хора това е важен фактор, особено ако нямат други осигурителни доходи.
От гледна точка на фирмата заплатата също има значение, защото тя се признава като разход и намалява облагаемата печалба.
Какво представлява дивидентът
Дивидентът е част от печалбата на компанията, която се разпределя към собствениците. Той може да бъде изплатен след като дружеството приключи финансовата година и се установи, че има реализирана печалба.
В България дивидентите се облагат все още с 5% данък, който е сравнително нисък в сравнение с много други държави. Това често създава впечатление, че дивидентът винаги е по-изгодният вариант.
Важно е обаче да се има предвид, че преди да се стигне до дивидент, печалбата вече е била обложена с корпоративен данък от 10%. Това означава, че реалното общо данъчно натоварване е по-високо, макар и все още сравнително конкурентно в европейски мащаб.
Основната разлика между двата подхода
Най-съществената разлика между заплатата и дивидента е свързана с осигуровките.
При заплатата:
- плащат се осигурителни вноски
- доходът се признава като разход на фирмата
- има месечен доход
- има социални права
При дивидента:
- няма осигуровки
- изплаща се след облагане на печалбата
- няма социални права
- няма месечен доход
Затова изборът е въпрос на баланс между данъчно натоварване, социална сигурност и необходиост от месечни доходи.
Кога заплатата може да бъде по-добрият вариант
Има няколко ситуации, в които получаването на доход чрез заплата е по-разумно решение.
Първо, когато собственикът разчита на социалната система – например при планиране на майчинство, болнични или бъдеща пенсия. В тези случаи осигурителният доход има значение. Алтернативата самоосигуряване също носи права, но трябва да се отбележи, че те имат варианти като обхват.
Второ, когато фирмата иска да намали счетоводната си печалба чрез законни разходи. Заплатата на управителя е напълно нормален разход за всяко активно дружество.
Трето, когато компанията все още няма стабилна печалба всяка година. Дивиденти могат да се разпределят само ако има реализирана печалба, докато заплатата е предвидим месечен доход.
Четвърто, месечният доход е необходим и търсен от НАП за всеки възрастен човек.
Кога дивидентът може да бъде по-изгоден
Дивидентът често е предпочитан при компании с добра печалба и стабилен бизнес модел.
Една от основните причини е по-ниското данъчно натоварване в сравнение с комбинацията от данък и осигуровки при заплата. За собственици, които вече са осигурени на друго място или не разчитат на социални обезщетения, дивидентът може да бъде по-ефективен вариант. Трябва да се отбележи, че съотношението между дивидент и заплата трябва да бъде винаги икономически обосновано и свързано с пазарните нива на заплащане за съответния сектор.
Освен това дивидентът позволява по-гъвкаво финансово планиране. Вместо фиксирана месечна сума, собственикът може да реши кога и колко да разпредели от печалбата.
Често срещани грешки
Много предприемачи се опитват да изтеглят средства от фирмата без ясна структура – например чрез разходи, които всъщност са лични, или чрез временни заеми, които не се документират правилно.
Това може да доведе до данъчни рискове и при проверка подобни операции могат да бъдат квалифицирани като скрито разпределение на печалба.
Затова е важно средствата да се изтеглят по ясен и законен начин – чрез заплата, дивидент или комбинация от двете.
Най-разумният подход – комбинация
В практиката най-често използваният модел е комбинация от заплата и дивидент.
Собственикът може да се осигурява на разумен доход, който гарантира социални права и който има обоснована връзка с нивото на жизнен стандарт, а останалата част от печалбата да получава под формата на дивидент. Така се постига баланс между сигурност и данъчна ефективност.
Разбира се, всяка компания има различна структура, оборот и планове за развитие. Затова универсален отговор няма – най-доброто решение винаги зависи от конкретната ситуация.
Дали ще изберете заплата, дивидент или комбинация между двете, важното е решението да бъде добре обмислено и съобразено както със законодателството, така и с дългосрочните цели на бизнеса. Добрата данъчна стратегия не означава просто да се плащат по-малко данъци. Тя означава да се изгради устойчива финансова структура, която подкрепя растежа на компанията и сигурността на нейните собственици. Когато решения се вземат навреме и с правилния професионален съвет, те могат да направят съществена разлика за бъдещето на бизнеса.
