Задължителна регистрация на основание чл. 96 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/

В тази статия ще разгледаме единствено регистрацията на основание чл. 96 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и въпросите които възникват ако са пропуснати задължителните срокове.

Прагът за задължителна регистрация по ЗДДС дълго време беше 50000 лв. /от 01.01.2002 г. до 31.12.2022 г./. От 01.01.2023 г. той беше увеличен на 100000 лв. /от 01.01.2023 г. до 31.12.2024 г./. С измененията на ЗДДС, публикувани в ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г. прагът за задължителна регистрация е увеличен на 166000 лв.

Регистрирането по ЗДДС е задължително при достигане на облагаемия оборот, посочен в чл.96 от ЗДДС или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. В този случай следва да се подаде Заявление за регистрация в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат този оборот (чл. 96, ал.1 първо изречение от ЗДДС).

Когато този оборот е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, следва да се подаде Заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът (чл. 96, ал. 1, второ изречение от ЗДДС).

Облагаемият оборот e сумата от данъчните основи на извършените:

• облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
• доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС;
• доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.

В облагаемия оборот се включват:

• получените авансови плащания по доставки по чл. 96 ал. 2 от ЗДДС, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие на ВОД;
• оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато той е регистрирано лице на основание, различно от чл. 96 от ЗДДС (посочено по-горе) или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, или е нерегистрирано лице – за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди преобразуването или прехвърлянето (в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС)
• при непарична вноска на предприятие или обособена част от него. В този случай се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлените дейности от преобразуващия се или отчуждителя, а при невъзможност същият да бъде определен в зависимост от дейностите – пропорционално на прехвърлените активи;
• при отделяне или разделяне;

Всички данъчно задължени лица са длъжни да определят облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС след изтичане на всеки календарен месец за предходните 12 месеца преди текущия, както и ежедневно за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. В облагаемия оборот на данъчно задължените лица, установени на територията на страната, които са регистрирани само на основание чл. 156 от ЗДДС (за прилагане на режим в Съюза), се включват доставките с място на изпълнение на територията на страната, за които не се прилага режима (чл. 73, ал. 1, изр. трето от ППЗДДС, изм. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.).

В облагаемия оборот не се включват доставките на финансови и застрахователни услуги, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя, подробно описани в чл. 82, ал. 2 и 3 от ЗДДС.

В облагаемият оборот не се включват извършените доставки по чл. 21, ал. 6 от ЗДДС с място на изпълнение територията на страната от лице:

• регистрирано на основание чл. 154 или регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза;
• регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което няма постоянен обект на територията на страната;

Съгласно чл. 96 ал. 6 от ЗДДС при определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката.

Процедурата по регистрация по ЗДДС започва с подаване от задълженото лице на Заявление за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Заявлението се подава в компетентната териториална дирекция на НАП лично или от лице с представителна власт или по електронен път. Заявлението трябва да съдържа основанието за регистрация и към него се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона.

В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка за регистрация по ЗДДС. Проверка за регистрация може да се извърши и в случай че орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация и при констатиране от орган по приходите в хода на други контролни производства /проверка или ревизия/ на основания за задължителна регистрация по ЗДДС. В този случай процедурата се нарича Регистрация по инициатива на органа по приходите.

Проверката за регистрация е съвкупност от действия на органи по приходите с цел установяване наличието или липсата на основания регистрация по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

При проверката за регистрация по ЗДДС се изясняват, следните факти и обстоятелства:

• спазен ли е срокът за подаване на заявление за задължителна регистрация по ЗДДС;
• декларираните от лицето обстоятелства и основания за регистрация – проверяват се данните, вписани в заявлението и приложените към него документи. Ако информацията, съдържаща се в заявлението и документите към него не е достатъчна, се събират допълнителни доказателства по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – както служебно чрез извършване на насрещна проверка, проверка по делегация, проверка в търговски обекти, искане на информация от трети лица, извършване на експертизи, така и от проверяваното лице чрез изискване на допълнителни документи и писмени обяснения по конкретни факти и обстоятелства, предмет на проверката;
• каква е характеристиката на осъществяваната дейност от проверяваното лице – отрасловата й определеност, според издадените от лицето фактури и поети от него задължения по валидни договори;
• как е формиран облагаемия оборот, като се изследва фактическото осъществяване на доставките и правилното третиране на облагаемите доставки, съобразно вида им, мястото им на изпълнение, датата на възникване на данъчното събитие, специалните режими на облагане и размера на данъчната основа;
• идентифицират се клиентите на проверяваното лице, в т.ч. тези с качество на „свързани лица”;
• какъв е предмета на доставките, които извършва проверяваното лице;
• изяснява се наличие на материални и кадрови ресурси, необходими за осъществяването на дейността;
• уточняват се обстоятелствата, относно адреса за кореспонденция, седалището и адреса на управление, валидни към момента на проверката;
• кои са лицата, упълномощени да представляват търговеца и кои са посочените от него лица за контакти;
• кои са лицата, водещи счетоводната отчетност;
• наличието на данни за предходни регистрации по ЗДДС.

Срокът за извършване на проверка за регистрация е 7 дни от подаването на заявлението за регистрация по ЗДДС.

След приключване на проверката се издава един от следните документи:

• Акт за регистрация по ЗДДС – когато е установено, че задълженото лице отговаря на условията за регистрация;
• Отказ за регистрация по ЗДДС – когато е установено, че не са изпълнени условията за регистрация;
• Удостоверение за регистрация – издава се едновременно с акта за регистрация;
• Уведомително писмо – писмо, което се връчва на регистрираното по ЗДДС лице с информация за задълженията му по ЗДДС.

За дата на регистрация по ЗДДС се смята датата на връчването на акта за регистрация /чл. 103 ал. 1 от ЗДДС/.

Отказ за регистрация по ЗДДС се прави когато проверяваното лице:

• не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК;
• промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред приходната администрация;
• системно не изпълнява задълженията си по този закон;
• има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
• не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване;
• не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите.

 В хода на проверката може да се установи, че задължено лице не е изпълнило задължението си да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС в срока, предвиден в чл. 96 от ЗДДС /в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборота, съответно в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът/.

В тези случаи органът по приходите съставя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Глобите за физическите лица, съответно  имуществените санкции за юрдическите лица и едноличните търговци са предвидени в чл. 178, чл. 180, и чл. 180А от ЗДДС и са както следва:

Данъчно задължено по ЗДДС лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за юрдическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в ЗДДС срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. 

Тези глоби / санкции се прилагат и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.

Когато регистрираното лице е начислило данъка след 6 месеца, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.

Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в ЗДДС срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма от ЗДДС и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. Същата санкция се прилага и когато лицето не е начислило данък поради това, че не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

Когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лв. В случаите , когато лицето е уведомило органите по приходите по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 в срок до два месеца от края на месеца, в който е следвало да начисли данъка, глобата или имуществената санкция е в размер от 100 до 300 лв.

Когато регистрацията по ЗДДС се извършва по инициатива на орган по приходите съществуват някои особености, в сила от 01.01.2024 г., описани в чл. 102 от ЗДДС:

Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице. В акта се посочват основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация. З

а определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя:

            1. за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;

            2. за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

Регистрираното лице за всяка извършена от него облагаема доставка, документирана с фактура и/или известие към фактура без начислен данък, за която дължи данък, в първия или в следващия данъчен период може да анулира издадените документи без начислен данък по реда на чл. 116 от ЗДДС и да издаде нова фактура по реда на чл. 113 от ЗДДС, в която да посочи данъка на отделен ред.

При определяне на размера на дължимия данък за всяка извършена облагаема доставка се приема, че той е включен в договорената цена, освен ако при издаване на новата фактура е договорено изрично, че данъкът ще се дължи отделно. Новата фактура се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издадена.

Когато не е издало нова фактура по описания по – горе ред, регистрираното лице начислява дължимия данък за извършената от него облагаема доставка с протокол в първия или в следващия данъчен период. Протоколът задължително съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2, т. 1 – 8 от ЗДДС, като се посочват и издадените документи, с които е документирана доставката без начислен данък. Издаденият протокол се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден.

Регистрираното лице за извършените облагаеми доставки, които не са документирани с фактура и/или известие към фактура без начислен данък, за които дължи данък, в първия или в следващия данъчен период съставя отчет по чл. 119 от ЗДДС, в който определя размера на дължимия данък съгласно чл. 67, ал. 2 или 3 от ЗДДС, и го отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден.

Регистрираното лице начислява дължимия за всяка получена облагаема доставка на стоки или услуги, за която данъкът е изискуем от получателя, с протокол по чл. 117 в първия или в следващия данъчен период. Протоколът се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден. За доставки по чл. 163а, ал. 2, за които данъкът е начислен от доставчик, регистрираното лице не дължи данък по реда на този член.

За дължимия данък лицето дължи лихва, считано от изтичането на срока, в който данъкът е следвало да бъде внесен, ако лицето е било регистрирано по този закон в срок.

В случаите по чл. 102 ал. 6 от ЗДДС получателят по доставката – регистрирано по този закон лице, може да упражни право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона през данъчния период, през който е издадена новата фактура, или през следващия данъчен период само когато е бил регистрирано лице към датата на доставката и е отразил първоначално издадената фактура и/или известие към нея в дневника за покупките по чл. 124, ал. 1, т. 1 в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.