Интересно какво изниква в съзнанието Ви, когато чуете думата “бакшиш”? Образът на Шишо Бакшишо или просто доволен клиент, даващ допълнителна сума на сервитьора, който току-що му е поднесъл прекрасно ястие с чаровна усмивка и по този начин е променил деня му към по-добро.
Произходът на думата е персийски, през годините се пренася от турски, та до днес, когато я използваме изключително активно в езика ни.
Според онлайн речника на БАН думата “бакшиш” има следните значения:
- обикновено неголяма сума, която се дава за направена услуга над онова, което се заплаща редовно;
- дар, подарък;
- награда.
Даването на бакшиши се разглежда като обичай, чието начало според историци е поставено през ХVІ вeĸ в Британия. В наши дни, в различните държави са установени деференцирани порядки при даването на бакшиши. Така например, в различните щати на САЩ клиентите оставят между 10% и 20% над сметката си за услуги, които са получили.
В Япония даването на бакшиш е обидно, за разлика от Египет, където обидно би било, ако не дадете. В Китай години наред даването на допълнителни суми е било забранено от закона и този акт се е третирал като даване на подкуп.
В страни като Франция, Италия, Испания, Португалия, Дания, Финландия – тези суми се включват в сметката в различен размер, като при желание клиента може да остави нещо допълнително, например на масата в ресторант.
За разлика от други страни, в България няма установен ред, при какви условия, на кой, колко и за какво се дава бакшиш. Независимо дали ги наричаме пари за благодарност, такса обслужване, процент сервиз, дар, награда или по друг начин – говорим за един и същ обичай, който негласно е част от обществения ни живот в страната, без да има задължителност и принуда при прилагането му.
В КОИ СФЕРИ НАЙ-ЧЕСТО СЕ ДАВАТ БАКШИШИ?
- При получаване на ресторантьорски и хотелиерски услуги – на сервитьори, бармани, салонни управители, камериерки, администратори на рецепция и др.;
- При получаване на занаятчийски услуги – на фризьори и бръснари, козметици, шивачи, обущари, ключари, майстори в автосервизи и на тези, извършващи ремонт на електро- и водопроводни инсталации, и др.;
- При получаване на услуги във фитнес центрове и спортни зали – на лични инструктори, треньори, масажисти;
- При получаване на други услуги – на таксиметрови шофьори, доставчици на храна, по време на годишната си почивка на море – на човека, който Ви дава водно колело или джет, на платени паркинги, на автомивки и др.
АРГУМЕНТИ В ПОЛЗА НА/СРЕЩУ ДАВАНЕТО НА БАКШИШИ
От гледна точка на работещите в сектора на услугите, бакшишите:
- са сериозен източник на доходи;
- разглеждат се и като форма на доплащане към ниските надници на обслужващия персонал;
- са финансов стимул за предоставяне на по-добро обслужване от тяхна страна.
Потенциален аргумент срещу даването на бакшиши е наличието на категорично неравенство между работниците в сектора на услугите, които получават и тези които не получават. По правило, получават онези, които имат пряк контакт с клиентите. Така например, в ресторант бакшиш вероятно ще получи сервитьора поднесъл ястието, но не и помощник-готвача, отговарящ за направата на сосовете към него.
Въздействието на даването на бакшиши върху икономиката на страната ни, може да се разгледа в аспекти, както следва:
- стимулирането й чрез увеличаване на плащанията, които правят клиентите;
- насърчаване на предприемачеството в сектора на услугите.
Съществен аргумент против даването на бакшиши от гледна точка на икономика ни е възможността при получаването им да не се оставя документална следа, тъй като по своята същност това са пари дадени на ръка. Това от своя страна води до отклонение от данъчно облагане на получените суми под формата на бакшиши.
ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ПОЛУЧЕНИТЕ БАКШИШИ В РЕСТОРАНТ
Съществуват две хипотези за данъчно третиране на получените бакшиши от гледна точка на това кой е получателя им.
Първата хипотеза е бакшиша се получава от дружеството, което извършва например ресторантьорска дейност. Той може да бъде платен от клиентите:
- в брой;
- с дебитна или кредитна карта. Плащането с карти води до постъпване на суми по банкова сметка на дружеството.
И в двата случая следва да се издаде фискален бон на клиента.
Следвайки разпоредбите на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) данъчната основа се определя от възнаграждението, което получава съответния ресторант от клиента, във връзка с конкретната доставка на рестьоранторска услуга. За да се определи, дали бакшиша е част от общото възнаграждение, следва да се докаже връзка между тази стойност и останалото дължимо от клиента, във връзка с конкретната доставка.
На практика, клиента не би платил бакшиш, ако не бе поръчал например храна и напитки. От това следва, че бакшиша, платен заедно с общата сметката се третира като част от общото възнаграждение, дължимо от клиента към ресторанта. ДДС се начислява върху общата стойност на поръчката с добавения бакшиш.
От гледна точка на Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и при прилагане на националните счетоводни стандарти, получените бакшиши се третират като счетоводен приход, признат за данъчни цели. Върху тях се дължи корпоративен данък в размер на 10% от страна на ресторанта.
Как получените от ресторанта бакшиши могат да достигнат до служителите (например сервитьорите)?
Принципно, работодателят прави плащане в полза на персонала според възприетата от него политика и индивидуалното представяне на всеки един от тях. В конкретния случай, може да бъде определено като месечен/тримесечен бонус към основното възнаграждение, във връзка с увеличения размер на приходите, в които се счита че участие имат конкретните служители.
От гледна точка на Закон за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ), всичко платено от работодателя е доход от трудово правоотношение. От това следва и начисляване на социални и здравни осигуровки, както и плащане на данък върху дохода от страна на служителите.
Размерът на месечните/тримесечните бонуси, изплатени на служителите се признават за счетоводен и респективно за данъчен разход за работодателя.
Облагаемата основа (за корпоративен данък) от получените приходи от бакшиши за ресторанта ще се намали със сумите, платени като бонуси към служителите.
Втората хипотеза е, ако бакшиша се получава директно от служителите на ресторанта. В този случай той се плаща само в брой (на ръка) и за него не е възможно издаването на фискален бон от името на сервитьора.
Не е възможно да се докаже възникване на правоотношение за извършен личен труд от страна на сервитьора към клиента (като работодател). Поради тази причина няма основание за определяне на това възнаграждение като трудово и изплащане на социални, здравни осигуровки и данък върху доходите.
От гледна точка на данъчното законодателство за сервитьора, е приложима една от двете хипотези:
- полученият бакшиш се третира като дарение, което е в обхвата Закон за местни данъци и такси. Дължимият данък е в размер, определен от съответния общински съвет. На територията на Столична община данъкът е в размер на 5%. Лицето, получило дарение следва да подаде декларация и да плати дължимия данък, върху получените бакшиши в двумесечен срок от получаването им;
- третиране на получените бакшиши като доходи от други източници по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Размерът на дължимият данък е 10%. Декларира се еднократно с подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ и се внася в срока за подаването й (в периода от 10.01. до 30.04. на следващата година). Попълва се Приложение №6 към ГДД, код 606 с посочване на общата брутна сума на получените бакшиши през календарната година, без конкретна идентификация на платеца им.
Актуално към 18.09.2023г.
