СИДДО е съкращение от Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане представляват двустранни или многостранни международни договори, които се сключват с цел насърчаване на икономическите връзки между държавите и избягване на двойното данъчно облагане върху доходите и имуществото, без да създават възможности за заобикаляне или отклонение от данъчно облагане. Спрямо спогодбите се прилагат правилата на международното право, съдържащи се във Виенската конвенция за правото на договорите, която е ратифицирана от България през 1987 г.
Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане не създават нови задължения за данъчно задължените лица, а разпределят данъчнооблагателните правомощия на договарящите държави.
България има 70 действащи СИДДО, обхващащи 71 държави /СИДДО със Съюзна република Югославия се прилага за Република Сърбия и за Черна Гора/. Съгласно чл. 5, ал. 4 от нашата Конституция спогодбите, след ратифициране по установения ред, обнародване и влизане в сила, са част от вътрешното право на нашата страна и имат предимство пред тези норми на вътрешното ни законодателство, които им противоречат.
Някои от основните принципи, въз основа на които функционират СИДДО, сключени от България са следните:
- гарантиране на определено ниво на сигурност по отношение на правилата, които се прилагат във връзка с трансгранични сделки, с цел насърчаване на инвестициите, търговията, движението на технологии и персонал;
- предоставяне на право на държавата на източника да облага определени категории доходи и печалби, често с редуцирана ставка;
- редуциране или премахване на двойното данъчно облагане чрез предоставяне на метод за избягване на двойното данъчно облагане;
- предоставяне на възможност за стартиране на процедура за взаимно споразумение, когато действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на СИДДО;
- предотвратяване възможностите за заобикаляне или отклонение от данъчно облагане чрез:
- осигуряване на правила за разпределяне на печалбите при отчитане на принципа на независимите пазарни отношения;
- запазване правото на договарящите държави да прилагат разпоредбите в техните вътрешни законодателства, свързани с трансферното ценообразуване, или насочени срещу избягването на данъчното облагане;
- предоставяне на възможност за обмен на информация между договарящите държави.
Обикновено СИДДО се прилага само по отношение на преките данъци – това са данъците върху доходите и върху имуществото. За България данъците, по отношение на които се прилагат СИДДО, в обшия случай са:
- данъкът върху дохода на физическите лица,
- корпоративният подоходен данък,
- патентният данък.
В СИДДО са застъпени основно два метода за избягване на двойното данъчно облагане:
- обикновен данъчен кредит – най-често се прилага при пасивните доходи: дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения;
- освобождаване с прогресия – отнася се за всички останали видове доходи.
Познати са още методите „Пълен данъчен кредит“, „Обикновен данъчен кредит“ или „Фиктивен данъчен кредит“.
СИДДО дават отговор на следните въпроси:
- Кога едно лице се определя като местно на едната или другата държава по спогодбата;
- Как доходите на местно лице на едната държава, които произтичат от другата държава, следва да се облагат.
СИДДО може да се прилага по отношение на лица местни за някоя от двете страни по СИДДО и доходи с източник някоя от двете страни по СИДДО. Възможни са следните случаи:
- Ако получател на дохода е лице, местно за България
1.а. доходи с източник от друга страна по СИДДО, които да не се обложат в тази страна, а в страната, където е местно лице получателят – България
1.б. доходи с източник от друга страна по СИДДО, които да се обложат в тази страна, а в страната, където е местно лице получателят – България да се приложи СИДДО
2. Ако получател на дохода е лице, местно за друга страна по СИДДО
2.а. доходи с източник от България, които да не се обложат в България, а в страната, където е местно лице получателят
2.б. доходи с източник от България, които да се обложат в България, а в страната, където е местно лице получателят да се приложи СИДДО
За да се изясни прилагането на СИДДО и местното законодателство следва да се отговори на следните въпроси:
- На коя държава е местно лице получателят на дохода?
- Какъв е характера на дохода?
- Какъв данък се дължи за този доход съгласно местното законодателство?
- Има ли СИДДО между България и другата държава?
- Този вид доход уреден ли е в СИДДО?
- Какво предвижда СИДДО за облагането на този вид доход?
- В коя държава ще се плати данък и в коя държава ще се приложи СИДДО?
- С какви документи трябва да се снабди получателят на дохода в държавата, където е получен дохода и платен данъка, за да може да приложи СИДДО в другата държава?
В България Националната агенция за приходите /НАП/ издава Удостоверението за местно лице. То се издава след подадено Искане за издаване на удостоверение за местно лице (Обр. № Окд-273) в съответната териториална структура на НАП по регистрация на лицето. Издаденото Удостоверението за местно лице удостоверява качеството „местно лице“
