Какво ново в Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ от 01.01.2024 година?

В тази статия разглеждаме някои от промените в Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, които влизат в сила от 01.01.2024 година.

            1. В чл. 27 ал. 6 е прецизиран начина на определяне на преките разходи при едновременно използване на стоки и/или услуги за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице и за независима икономическа дейност.

В тези случаи данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност.

            2. Създаден е нов чл. 57е относно отсроченото плащане на ДДС при централизирано оформяне при внос на стоки, съгласно който:

Отсрочено плащане на данъка при централизирано оформяне при внос на стоки може да се прилага от данъчно задължено лице, което притежава разрешение за централизирано оформяне на стоки, издадено при условията и по реда на митническото законодателство на Съюза и към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия:

• притежава идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, издаден в страната, и този номер е вписан в разрешението за централизираното оформяне на стоки;
• притежава разрешение за отсрочено плащане на вносни мита, издадено или съгласувано от митническите органи в страната при условията и по реда на митническото законодателство на Съюза.

            Редът за деклариране и начисляване на ДДС с отсрочено плащане при централизирано оформяне при внос на стоки е определен в чл. 57ж, а редът за плащане на данъка при прилагане на отсрочено плащане на данъка при централизирано оформяне при внос на стоки е определен в чл. 57з.

            3. Направена е поправка в текста на чл. 71 т. 3 от ЗДДС, съгласно който: Лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия:

• притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и документ, копие от документ или документ, доказващ че данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 – в случаите на внос по чл. 16.

            С този текст е допусната възможността фактът, че ДДС е платен, да се докаже и с документ, копие от документ или документ, доказващ че данъкът е внесен.

            4. В чл. 79 относно корекция на ползван данъчен кредит за стока или услуга събитията, при които се извършва корекция са допълнени с кражба и установяване на загуба.

Новият текс гласи: Регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, кражба, установяване на загуба или на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

            5. Същевременно в чл. 80 има нови формулировки относно ограниченията за корекции. Съгласно новата редакция от 01.01.2024 т. корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на:

1. доказано или потвърдено унищожаване, загуба или липса на стоки в резултат на:

а) непреодолима сила;

б) аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоките;

в) естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали;

г) други събития, различни от посочените по букви „а“ – „в“, извън контрола на данъчно задълженото лице, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина;

2. унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;

3. доказано или потвърдено унищожаване, включително изхвърляне на стоки по начин, който води до необратимото им изчезване в резултат на:

а) технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност;

б) брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт или на фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;

в) брак на стоки, които са станали обективно неизползваеми за независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице в резултат на тяхната обичайна употреба в независимата икономическа дейност на лицето;

г) брак на дълготрайни активи, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност;

4. брак на стоки, които са обективно неизползваеми за независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, когато с тези стоки е извършена последваща облагаема доставка, включително по реда на глава деветнадесета „а“.

            6. Допълнени са възможностите за внасяне на данъка при внос на стоки.

Съгласно новата редакция на чл. 90: В случаите по чл. 16 вносителят на стоки или негов представител по митническото законодателство на Съюза внася ефективно начисления от митническите органи данък в държавния бюджет, както следва:

1. по съответната сметка на Агенция „Митници“ за вносни мита, данък върху добавената стойност при внос, акциз при внос, глоби, имуществени санкции и лихви;

2. чрез виртуално терминално устройство ПОС или чрез терминално устройство ПОС по реда на чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

            7. В процедурата по прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода – данък за възстановяване са допълнени са случаите по ал. 3:

Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията с нова т. 3: когато лицето е усвоило средства за изграждане, стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, финансирани с бюджетни средства или средства, предоставени по програми на Европейския съюз.

            8. В чл. 102 от ЗДДС относно регистрация по инициатива на орган по приходите е отменена ал. 5 и е създадена изцяло нова ал. 6, с която са определени начините за начисляване на ДДС от задължените лица:

            Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице. В акта се посочват основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация.

За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя:

            1. за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;

            2. за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

            Регистрираното лице за всяка извършена от него облагаема доставка, документирана с фактура и/или известие към фактура без начислен данък, за която дължи данък, в първия или в следващия данъчен период може да анулира издадените документи без начислен данък по реда на чл. 116 от ЗДДС и да издаде нова фактура по реда на чл. 113 от ЗДДС, в която да посочи данъка на отделен ред.

При определяне на размера на дължимия данък за всяка извършена облагаема доставка се приема, че той е включен в договорената цена, освен ако при издаване на новата фактура е договорено изрично, че данъкът ще се дължи отделно. Новата фактура се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издадена.

            Когато не е издало нова фактура по описания по – горе ред, регистрираното лице начислява дължимия данък за извършената от него облагаема доставка с протокол в първия или в следващия данъчен период. Протоколът задължително съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2, т. 1 – 8 от ЗДДС, като се посочват и издадените документи, с които е документирана доставката без начислен данък. Издаденият протокол се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден.

            Регистрираното лице за извършените облагаеми доставки, които не са документирани с фактура и/или известие към фактура без начислен данък, за които дължи данък, в първия или в следващия данъчен период съставя отчет по чл. 119 от ЗДДС, в който определя размера на дължимия данък съгласно чл. 67, ал. 2 или 3 от ЗДДС, и го отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден.

            Регистрираното лице начислява дължимия за всяка получена облагаема доставка на стоки или услуги, за която данъкът е изискуем от получателя, с протокол по чл. 117 в първия или в следващия данъчен период. Протоколът се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден. За доставки по чл. 163а, ал. 2, за които данъкът е начислен от доставчик, регистрираното лице не дължи данък по реда на този член.

            За дължимия данък лицето дължи лихва, считано от изтичането на срока, в който данъкът е следвало да бъде внесен, ако лицето е било регистрирано по този закон в срок.

            В случаите по чл. 102 ал. 6 от ЗДДС получателят по доставката – регистрирано по този закон лице, може да упражни право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона през данъчния период, през който е издадена новата фактура, или през следващия данъчен период само когато е бил регистрирано лице към датата на доставката и е отразил първоначално издадената фактура и/или известие към нея в дневника за покупките по чл. 124, ал. 1, т. 1 в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.

            9. Прецизиран е такста на чл. 113 ал. 2 от ЗДДС: Фактурата на хартиен носител се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя.

            10. В текста на чл. 118 е създадена нова алинея 1а, съгласно която: Когато регистрирано или нерегистрирано по този закон лице не издаде документ по ал. 1 /фискален бон или системен бон/, получателят има право да задържи плащането на стойността на доставката/продажбата.

Изречение първо не се прилага в случаите, когато този закон или наредбата по ал. 4 допускат при доставки/продажби в търговски обект да не се издава фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).

            Създадена е нова ал. 21, съгласно която Лице, избрало да използва в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16, може да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в този търговски обект чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, който се предоставя на получателя по електронен път, при условия, ред и начин, определени в наредбата по ал. 4.

            11. Създадена е нова Глава дванадесета „а“. Общи задължения на доставчиците на платежни услуги.

Създаден е нов чл. 123а. Определени са задълженията на данъчно задължените лица, които са доставчици на платежни услуги на получател относно водене на електронен регистър на получателите и на плащанията във връзка с трансграничните плащания.

            12. Във връзка с намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане е прецизиран текста на чл. 126б ал. 8 относно уведомяването на компетентната териториална дирекция на НАП и издаване на резрешение или отказ по реда на глава дванадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

            13. Прецизирани са текстове във връзка с Регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната и Специална регистрация за прилагане на режим извън Съюза.

            14. Редактирани са текстове, свързани с глоби за физическите лица, които не са търговци, или с имуществени санкции за юридическите лица и еднолични търговци в чл. 179, чл. 181е, чл. 182, чл. 185, чл. 192а.

            15. В преходните и заключителни разпоредби са дефинирани понятията „доставчик на платежни услуги“ и „платежна услуга“.