В икономическият оборот на страна ни, разплащането в брой винаги се е разглеждало като един от основните инструменти за реализиране на данъчни измами.
Много преди началото на 2011г., имаше законово ограничаване на плащанията в брой, което не просъществува дълго.
През месец февруари 2011г. за първи път се обнародва Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), валиден само на територията на страната. Последният беше променян съществено на два пъти. Първоначално плащанията в брой регламентирано, се ограничаваха до 15 000 лв., а считано от 01.01.2016г.- размера на ограниченията беше променен на 10 000 лв.
С ДВ бр.66/01.08.2023 г. се обнародва Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. С § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на закона са направени съществени промени в обхвата на ЗОПБ.
КАКЪВ БЕШЕ РЕЖИМЪТ НА ОГРАНИЧЕНИЯТА ПРЕДИ ПОСЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ?
Плащанията на територията на страната се извършваха само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато (чл.3 от ЗОПБ):
- стойността им беше равна на или надвишаваше 10 000 лв.;
- при стойност под 10 000 лв. – в случаите когато е налице хипотеза да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност беше равна на или надвишаваше 10 000 лв.
Тези правила се прилагаха и за извършване на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност беше равна на или надвишаваше 10 000 лв. За определяне на равностойността в български левове, във всички случаи се използва курса на Българската народна банка в деня на плащането.
Регламенитарни операции, извън обхвата на закона бяха (чл.2 от ЗОПБ):
- тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки;
- тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;
- сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;
- операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка;
- замяната от банки на повредени български банкноти и монети;
- изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда (КТ);
- изплащането на гарантираните влогове по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
С КАКВО СЪЩЕСТВЕНО СЕ ПРОМЕНЯ ОБХВАТА НА ЗОПБ?
- Плащането на трудови възнаграждения, които категорично бяха изключени от обхвата на ЗОПБ без ограничения до момента, с промените при определени условия следва да се извършат по сметка.
Задължително по платежна сметка следва да се изплащат трудови възнаграждения по смисъла на КТ, дължими от работодатели със сто или повече служители, с изключение на лицата, подписали трудов договор по реда на чл. 114а КТ (това са договори сключени между работник и регистриран земеделски стопанин и/или тютюнопроизводител за работа за един ден за идвършване на краткотрайна сезонна селскостопанска работа).
Критерият за извършване на плащане по сметка, тук вече не е размерът на възнаграждението, а се определя с оглед числеността на персонала, получаващ възнаграждения.
Във връзка с промяна на обхвата на ЗОПБ, описан в тази точка, са направени кореспондиращи промени и в КТ. В чл.270 е добавена нова ал.4, съгласно която при изпълнение на условията на ЗОПБ, т.е. при изплащане на трудови възнаграждения на персонал от сто или повече души трудовите възнаграждения се изплащат само по сметка.
В ЗОПБ към момента няма включени текстове, указващи към кой момент се измерва количеството нает персонал и това да определи дали да се платят трудовите възнаграждения по сметка или в брой;
- Обхватът е разширен с операциите, касаещи плащане на дивиденти по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Следва да се платят по сметка, а не в брой, когато са в размер равен или надвишаващ 1 000 лв.
КАКВО Е ЗАЛОЖИЛ ЗАКОНОДАТЕЛЯ В ПОНЯТИЕТО “ДИВИДЕНТ”?
Според § 1, т. 4 от ДР от ЗКПО, дивидентите представляват разпределение на положителен финансов резултат в полза на лице (физическо или юридическо), произтичащо от притежавания от него дял в капитала на търговско дружество под формата на доходи от акции или от дялови участия.
Също така към това понятие, законодателя причислява и скритото разпределение на печалбата. Това от своя страна крие риск при последващо тълкуване изпълнението на ЗОПБ.
ОТ КАКВО ПРОИЗТИЧА ТОЗИ РИСК?
ЗКПО определя като скрито разпределение на печалбата най-общо: сумите, доказано несвързани с осъществяваната от търговското дружество дейност, начислени, изплатени или разпределени в полза на собствениците (акционерите, съдружниците) или свързани с тях лица (§ 1, т. 5 от ДР от с.з.).
По-горе цитираната хипотеза, ако не бъде определена като скрито разпределение на печалбата в начален етап, би следвало при спазване на ЗОПБ и е в размер под 10 000 лв. – може да се осъществи в брой. При всички случаи обаче, ако в последствие не се представят документи за доказване на връзка с извършваната дейност, налице е скрито разпределение на печалбата и съгласно ЗОПБ сумате следва да се изплатят по платежни сметки при размер равен или над 1 000 лв.
ПРИМЕР ОТ ПРАКТИКАТА ЗА СКРИТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЕЧАЛБАТА:
Едноличен собственик на акционерно дружество получава в брой 4 500 лв. за командировка в чужбина. След завръщане от командировка, са представени документи за самолетни билети и фактури за нощувки, които са отчетени като разходи. Не е представен отчета за извършената работа, неразделна част от заповедта за командировка. От това следва, че не е възможно да се докаже, че извършените разходи са свързани с дейността и данъчното им третиране ще бъде като такива, несвързани с дейността на дружеството – попадащи в хипотезата на скрито разпределение на печалбата.
Първоначално, следвайки разпоредбите на ЗОПБ, получената сума от 4 500 лв. попада в хипотезата на възможно плащане в брой, поради размера си (по-малко от 10 000 лв.). При последващо отчитане на това вземане като скрито разпределение на печалбата, съгласно ЗОПБ сумата попада в хипотезата за плащане само и единствено по сметка (по-голяма от 1 000 лв.).
Друг интересен момент, който се явява следствие от направените промени е по отношение на изплащането на дивидентите (доходи от акции или от дялови участия) в размери равни или над 1 000 лв.
Във времето, от първоначалното обнародване на ЗОПБ през 2011г. до описаните в настоящата статия промени, позицията на НАП бе, че при всички случаи, когато дивидентите се изплащат в разрешените размери въз основа на отделни решения от общото събрание на акционерите/съдружниците – дружеството действа съобразно нормативните разпоредби.
След направените промени, общият размер на дивидентите, за които е взето решение с един акт за разпределяне между акционерите/съдружниците, следва да не превишава сумата от 1 000 лв. Предвид намаляване размера на разрешената сума за плащане в брой десетократно – налице е риск от организирането на множество общи събрания на акционери/съдръжници с цел изготвяне на отделни протоколи за разпределяне на дивиденти. Всяко едно нереалистично разделяне на основанието за плащане, което не кореспондира с правното съдържание на извършената операция, генерира риск данъчните власти да го изтълкуват като направено с цел избягване прилагането на чл. 3, ал. 1, т. 2 на ЗОПБ. Което от своя страна ще доведе до налагане на санкции.
ОТ КОГА ВЛИЗАТ В СИЛА ПРОМЕНИТЕ?
Съществените промените във връзка с изплащане на трудовите възнаграждения и дивидентите, влизат в сила от 01.09.2023 г.
КАКВИ СА САНКЦИИТЕ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗОПБ?
Санкции се налагат на този, който извърши или на този, които допусне извършването на нарушение на чл. 3 от ЗОПБ. Глобата е в на размер 25 % от общия размер на направеното плащане – ако е физическо лице, или с имуществена санкция, ако е юридическо лице в размер на 50% от общата сума на направеното плащане.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, с последните промени на ЗОПБ се затягат мерките по отношение на плащанията в брой и се създава възможност за по-категорично ограничаване на сивия сектор в икономиката на страната.
Съдържанието на статията е актуално към 01.08.2023 г.
