Постепенно употребата на книжните пари намалява за сметка на разширяващото се използване на платежни инструменти, които ни дават възможност да извършваме безналични разплащания. По своята същност разплащанията с карти са еквивалент на плащането в брой и в тази връзка, когато извършвате покупки на стоки или услуги вие получавате и касов бон, към който се прилага бележка, която удостоверява, че плащането е извършено с карта. Оперативната дейност на едно дружество обикновено изисква то да има открита поне една банкова сметка, чрез която да осъществява търговските си взаимоотношения със своите контрагенти.
Когато извършваме покупка на стоки или услуги е важно да разполагаме с разходно оправдателен документ за покупката. Това изискване е регламентирано в Закона за счетоводството /ЗСч/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Такива документи са фактурите. Ако все пак извършите покупката с вашата карта, но не разполагате с такъв документ този разход ще трябва да бъде отчетен като разход, който е данъчно непризнат. При закупуване на офис техника, която ще използвате в осъществяването на вашата икономическа дейност и вашето дружество е регистрирано по ЗДДС, тогава възниква правото да ползвате данъчен кредит. Осчетоводяване на такъв тип транзакция зависи от това дали стоката може да се третира като дълготраен актив или се отчита като текущ разход.
Когато се извършват разходи за бизнес вечери или други представителни цели , трябва да се обърне внимание на:
- По отношение на ЗДДС за тези разходи не е налице право на данъчен кредит;
- По отношение на ЗКПО тези разходи са признати, което означава че може да се ползват като разход без да се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат, само и единствено, когато са обложени с 10% данък върху представителните разходи.
Освен това ЗКПО изисква данъкът да бъде внесен в срок до 31.03 на годината следваща годината, за която се отнася, в противен случай разходът няма да бъде признат. За да бъде документално обоснован един представителен разход е достатъчно да бъде издаден касов бон.
Отчитането на разплащанията с кредитни карти на дружеството не се различава от плащанията извършени с дебитни карти. Както при дебитните карти, така и кредитните изискването е да има разходно-оправдателен документ /фактура/, чрез който да се отчете извършения разход на предприятието. Разликата при служебните кредитни карти е, че Кредитната карта не е свързана с поддържането на отделна банкова сметка, това са пари, които банката ви отпуска срещу определена лихва, като има лимит на сумата, която може да бъде разходвана. Основният разход при кредитните карти е месечната (или годишната) такса. Счетоводното отразяване на тази такса е финансов разход за счетоводни цели, който е и данъчно признат. Обикновено при използването на този платежен инструмент банката начислява и лихва върху отпусната усвоена заемна сума.