Данъчно облагане на разходите за възнаграждения на персонала в натура /социални разходи/

Социалните разходи за компанията представляват различни социални придобивки, които се дават на работниците и служителите извън тяхното възнаграждение по трудово правоотношение или договор за управление.  За да се третират като социални разходи, тези придобивки трябва да бъдат на разположение на всички работници и служители, а не само на определена част от тях. Най-общо социалните разходи се разделят на такива, предоставени в натура и съответно такива, които по своя характер не са в натура.

Какви условия трябва да са налице, за да бъдат квалифицирани разходите като социални и да бъдат признати за данъчни цели по отношение на ЗКПО?

Чл.204 във връзка с § 1, т.34 от ДР на ЗКПО разглежда критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за се квалифицират разходите като социални, а именно:

Предоставени са в натура; Документално са обосновани; Предоставени са на работници и служители и на лица, наети по договори за управление и контрол; Социални придобивки по чл.294 от КТ; Предоставени са по ред и начин, определени с чл.293 от КТ (предоставени са с решение на общото събрание на работниците и служителите) или от ръководството на предприятието; Достъпни са за всички работници и служители и за лицата наети по договор за управление и контрол. Това означава, че всички работници и служители могат да се възползват от социалните придобивки, предоставени от работодателя; Отчетени са като разходи.

 Кои социални разходи не се облагат от гледна точка на ЗКПО?

 Социалните разходи за вноски за допълнително доброволно осигуряване и застраховки „Живот” в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице не се облагат с данък. За тази цел обаче, данъчно задължените лица не трябва да имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

Социалните разходи под формата на ваучери за храна в размер до 60 лв. месечно за всеки служител, също са освободени от данък. За да се ползва това облекчение от данъчно задължените лица, трябва да са изпълнени едновременно условията, посочени в чл.209, ал.1, т.1-3 от ЗКПО.

• договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
• данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
• ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

Ако обаче сумите за едно лице за разходите за ваучери и допълнително доброволно осигуряване и застраховки „Живот” надвишават 60 лева, то се дължи данък  в размер на 10% върху разликата над 60 лв. 

Ако компанията не отговаря на изискванията за оператор, посочени в ЗКПО и споменати по-горе, дължи данък върху пълния размер на разходите.