Осигурителният стаж е от значение за осигурителните права на работника/служителя като осигурено лице и се урежда с актовете на осигурителното законодателство.
Част от осигурителните права на работниците/служителите са:
- Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване;
- Паричните обезщетения при бременност и раждане;
- Паричните обезщетения при безработица;
- Право на пенсия и други.
Времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл. 9 и чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване / КСО /.
За осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са работили и за което са внесени (от тях самите, когато са самоосигуряващи се лица или от техните осигурители, когато лицата работят по трудово или служебно правоотношение) осигурителни вноски.
За осигурителен стаж се зачита и:
- времето, през което лицето е било без работа поради уволнение, което е било признато за незаконно от компетентните органи, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението – от датата на уволнение до възстановяването на работа. Изплатеното обезщетение от работодателя е на основание чл.225, ал.1 от КТ. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя / чл.9, ал.3, т.2 от КСО/.
- времето, през което лицата не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие са възстановени на работа.За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя;
- времето, през което уволнения поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан,или наказателното производство е било прекратено, поради това, че не е извършил деянието или, че извършеното деяние не представлява престъпление. За този период осигурителните вноски са за сметка на държавния бюджет;
- времето, през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е представена подходяща работа от осигурителя, съобразно предписанието на здравните органи. В случая осигурителните вноски са за сметка на осигурителя;
- времето, през което работника или служител е получавал обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. Обезщетението се изплаща на работника или служителя за времето, през което е станал без работа, след прекратяване на трудовото правоотношение поради закриване на предприятието или част от него, съкращаване на щата, намаляване на обема на работа, спиране на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка както на осигурителя, така и от осигурените лица.
За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
- на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
- на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
- на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
- през което лицето е получавало обезщетение за безработица;
- през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
За да бъде признат трудовият стаж на лицата за осигурителен, е необходимо през съответния период от време на лицето да са внесени или да са били дължими осигурителните вноски /чл. 10 КСО/.
