Консервиране на дълготрайни материални активи

Понятието консервиране означава временно изваждане от употреба на дълготраен актив. При изваждане от употреба на дълготрайния актив се спира начисляването на амортизации, когато това е за минимум 12 месеца.

Консервирането се прилага, когато един актив, независимо от причините се извади от употреба за повече от 12 месеца, след което се очаква отново да бъде въведен в употреба. За да бъде консервиран дадения актив, предприятието трябва да има икономическа обосновка за това си решение т.е. план с конкретни процедури за консервацията, изисквания, при изпълнението на които ще се осъществи повторно въвеждане в употреба, както и прогноза за осъществяването на тези изисквания.

Начисляването на амортизации по счетоводния амортизационен план се преустановява от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е изведен от употреба, независимо от причините, следователно и поради консервиране.

Начисляването на данъчна амортизация съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗКПО се преустановява, когато съответният актив временно не се използва, не носи икономическа изгода за период, по-дълъг от 12 месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл този период, и се възобновява от началото на месеца на връщане на актива в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план за периода, през който не се начислява амортизация поради извеждане от употреба.

Разходите за Консервиране – извеждането от употреба за определен период и последващото въвеждане в употреба се отчитат като текущи разходи за периода, през който са възникнали.