Трудовото законодателство допуска да бъдат сключвани срочни трудови договори. Според разпоредбата на чл. 68, ал.1 от Кодекса на труда / КТ/ срочен трудов договор може да се сключи за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерски съвет не е предвидено друго.
На основание чл. 68, ал. 3 от КТ срочен трудов договор за определен срок не по-дълъг от 3 години може да се сключи за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с ново постъпващи работници или служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Под временна работа следва да се разбира работата, която има случаен или еднократен характер. Сезонната работа от своя страна зависи от сезона, от климатичните условия и др. Краткотрайната работа е работата, която възниква поради непредвидени причини, възникнали от природни бедствия, които следва да се отстранят в най-кратки срокове, за да продължи дейността на предприятието.
По изключение срочен трудов договор за определен срок /чл.68, ал.1, т.1 от КТ/ може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, но за срок най-малко 1 година или за по-кратък, но само по изричното писмено волеизявление на работника или служителя /чл. 68, ал. 4 от КТ/. Когато срочният трудов договор за определен срок е сключен за година по писмено искане на работника или служителя, такъв трудов договор със същия работник или служител може да бъде сключен повторно само веднъж за срок най-малко 1 година.
Според параграф 1, т. 8 от Допълнителните и преходни разпоредби на КТ „изключения“ по смисъла на чл.68, ал. 4 от КТ са налице при конкретни икономически, финансови, технологични, пазарни и др. обективни причини. Задължително изискване е обективните причини да са налице към момента на сключване на договора и да са свързани с дейността на предприятието. Затова законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от КТ, съгласно която трудов договор, който е сключен в нарушение на чл. 68, ал.3 и 4 от КТ се счита за сключен за неопределено време.
Прекратяването на срочен трудов договор е предварително известен факт за страните.
Трудовият договор, сключен за определен срок / чл.68, ал. 1, т.1 от КТ/ се превръща в договор за неопределено време, ако работника или служителя продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни, без писмено възражение от работодателя и длъжността е свободна /чл.69, ал.1 от КТ/. Това означава, че ако до изтичане на срока на договора работодателя не е съгласен, работника или служителя да остане на работа, той следва да отправи писмено възражение към работника или служителя, с което да го уведоми, че договорът му ще бъде прекратен с изтичане на срока на договора.
Основанието за прекратяване на срочен трудов договор сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ е чл. 325, ал.1,т.3 от КТ.
Освен това законодателят е предвидил възможност за прекратяване без предизвестие, на срочен трудов договор, сключен за определен срок / чл.68, ал.1, т.1 от КТ / когато премине на друга работа за неопределено време, чието изпълнение ще започне след прекратяване на срочния трудов договор / чл.327, ал.1 т.7 от КТ/.