Защо е важно да се поддържат актуални данни за контакт в Националната агенция за приходите /НАП/? Защитени ли са данните?
Националната агенция за приходите е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания, и определени със закон частни държавни вземания. Функциите на НАП и правомощията на нейните органи са регламентирани в Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В Глава девета „Данъчна и осигурителна информация“ на Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл.72 – чл.75 са регламентирани обхватът, задълженията за опазване и условията за разкриване на данъчна и осигурителна информация. В чл. 85 от ДОПК е регламентирано Задължение за посочване: Регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от него декларации, в цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите, както и когато това се изисква в нормативен акт.
Приложение имат и Закона за защите на личните данни и други актове на Европейския съюз и Република България.
В работата си органите по приходите получават достъп до данни и сведения за физически лица – тяхната идентификация, доходи, задължения и платени данъци и осигуровки и др. и за юридически лица – тяхната регистрация и представляващи, данните от търговска дейност, декларирани и платени данъци и осигуровки и др.
Част от тази информация е „Лични данни“.
Това е всяка информация, с която едно физическо лице може да бъде идентифицирано пряко или косвено по един или повече признаци, характерни за личността, като например: име, идентификационен номер (ЕГН, ЛНЧ, ЛН, Служебен номер на НАП, др.), данни за контакт – местонахождение/пощенски адрес, телефонен номер, email адрес, онлайн идентификатор/IP адрес и др., както и всяка информация, отнасяща се до вече идентифицирано лице.
Част от тази информация е данъчна и осигурителна информация.
Това са данни за банковите сметки, размера на доходите, размера на начислените, установените или платените данъци и задължителни осигурителни вноски, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпвания на данък, данните от търговска дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна и др.
Данни не се събират самоцелно и без ограничение. Националната агенция за приходите стриктно спазва основните принципи, въведени като задължителни при обработването на лични данни: законосъобразност, добросъвестност и прозрачност, целесъобразност и точност, отчетност, цялостност, поверителност, ограничение на съхранението при наличие на законови изисквания за това, както и обработване на данните в обем, необходим за изпълнение на конкретна, законоустановена цел.
Защитата на данни е от изключителна важност за Националната агенция за приходите. Именно поради тази причина са предприети необходимите технически и организационни мерки за защитата им. Разработени са Политика по защита на личните данни, Политика за поверителност и други, изготвени и основани на действащото законодателство в Европейския съюз и Република България.
Данните за контакт за конкретно лице могат да се променят от Портала за електронни услуги на НАП, Управление на достъпа и контактна информация, Управление на електронни адреси и телефонни номера. Услугата е достъпна с КЕП.
Органите по приходите контактуват със задължените лица като използват декларираните данни за контакт. Документите, издавани или съставяни от органи по приходите в хода на контролни действия се връчват или предоставят на проверяваното лице, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения, съгласно правилата за връчване на съобщения по чл. 29 от ДОПК.
Когато се извършва проверка на физическо лице, включително едноличен търговец, документите могат да се връчват и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако е налице съгласие да го приеме със задължението да го предаде. Издадените документи и актове на физическите лица могат да се връчват и по месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, като също е необходимо съгласие да го приеме и със задължение да го предаде на лицето.
Връчването/предоставянето може да се извърши от органа по приходите или от друг служител (връчител) и може да се извърши по някои от следните начини:
• на адреса за кореспонденция на субекта;
• с изпращане на писмо на адреса за кореспонденция с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие;
• чрез изпращане по телефакс;
• с изпращане на електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите;
• връчване чрез общината или кметството, ако в населеното място, където трябва да се извърши, няма орган по приходите, съответно връчител;
• връчване и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител.
Издадените в хода на производството електронни документи могат да се връчат на лицето по електронен път чрез активиране на електронна препратка в изпратено електронно съобщение за връчване или като се изтеглят от информационна система на НАП (чл. 30, ал. 6 от ДОПК). Във връзка с връчването на документи по електронен път задължените лица могат да използват електронната услуга на НАП „Връчване и предоставяне на документи на клиентите на НАП в рамките на контролните производства“. За целта е необходимо в НАП да бъде посочен актуален електронен адрес, на който да бъдат изпращани електронни съобщения и документи за връчване.
Когато във връзка с връчване на документ в хода на производството органите по приходи не открият лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, след най-малко две посещения през 7 дни на адреса за кореспонденция, се прилага реда за връчване чрез прилагане към досие, по чл. 32 от ДОПК.
На основание чл. 28, ал. 3 от ДОПК, в случаите на започнала проверка, за която лицето е редовно уведомено, и при предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция, проверяваното лице е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действията. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени.
За лицата, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, може да бъде приложен чл.176 от ЗДДС, съгласно който: Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:
1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
3. системно не изпълнява задълженията си по този закон;
4. има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
5. не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване;
6. не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите.
Поддържането на актуални данни за контакт в Националната агенция за приходите от една страна е задължение на лицата, но от друга страна ги улеснява да получават своевременно кореспонденцията от НАП и ги предпазва от нежелани последици.
