Режимът на вътреобщностна доставка (ВОД) е регламентиран в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.За да е приложим този режим за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната към датата на данъчното събитие. Изключение правят регистрираните лица на основание чл.97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС.
2. получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие.
3. предмет на доставката са стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС.
4. доставката е възмездна – определението на възмездност на доставката следва да се изведе по аргумент на противното на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС.
5. стоките се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка. ВОД е налице, както когато транспортът се осъществява както от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
Документите, с които трябва да разполагате във връзка с извършената вътрешнообщностна доставка са посочени в чл. 45 от ППЗДДС, а именно:
- документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
Фактурата трябва да отговаря на изискванията на чл. 114 , ал. 1 от ЗДДС, съгласно който фактурата задължително съдържа:
- наименование на документа;
- пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;
- дата на издаване;
- име и адрес на доставчика;
- идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;
- име и адрес на получателя по доставката;
- идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато получателят е нерегитрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;
- количеството и вида на стоката, вида на услугата;
- датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;
- единичнаа цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;
- ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането ѝ, както и основанието за неначисляване на данък;
- размера на данъка;
- сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;
- обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство – при вътреобщностна доставка на нови превозни средства. Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „обратно начисляване“, както и основанието за това.
Относно документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка се прилагат Правилника за прилагане на Закона за ДДС /ППЗДДС/ и правилата на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки. При международен автомобилен транспорт на стоки основният документ за транспорта е международна товарителница за автомобилен транспорт.
В България популярното наименование е ЧМР или CMR и произлиза от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки. В ЧМР се съдържат данни за: изпращача, превозвача и получателя на товара; вида на стоката; мястото на натоварване и мястото на разтоварване на стоката; превозното средство, с което се извъшва превоза; дата, подпис и печат на изпращача, превозвача и получателя на товара.
В този смисъл ЧМР огтоваря напълно на изискванията на чл. 45 от ППЗДДС относно документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, а именно:
1. транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът;
2. транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Тъй като в чл. 53 от ЗДДС вътреобщностните доставки са определени като облагаеми доставки с нулева ставка на данъка, то снабдяването с необходимите документи за доказване на ВОД е важно за определяне на данъчния резултат за съответния данъчен период. На основание чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС, ако данъчно задълженото лице не се снабди с горепосочените документи до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20%.
