Факторингът е търговска операция, при която търговско дружество продава своите вземания по фактури от клиенти на трето лице в замяна на незабавно плащане.
Икономическият смисъл на операцията е да бъде освободен оборотният капитал на предприятието – продавач, обездвижен във вземания по неплатени фактури, обикновено фактури с договорен падеж след продължителен срок.
Във факторинга участват три страни:
- предприятие – продавач, което продава стоки или услуги с отсрочено плащане, обикновено до 120 дни;
- предприятие – купувач на стоки или услуги, което е платец по сделката с предприятието – продавач;
- фактор – трето лице (банка, небанкова институция, предприятие), което действа като агент, поемайки задължението да събере вземането от предприятието – купувач и да го предостави на предприятието – продавач.
Факторингът е инструмент за управление на краткосрочни вземания от клиенти. Той оптимизира нуждите от оборотен капитал чрез професионално управление и финансиране на вземанията и осигурява защита срещу неплащане.
Обикновено факторът плаща веднага или в договорен срок на предприятието – продавач част от номиналната фактурирана стойност на вземанията, поема риска от събирането на същото и риска от рекламация за неизпълнение на договора за покупко-продажба от страна на продавача. Факторът задържа част от сумата като възнаграждение за своите услуги.
Договорът за факторинг е възмезден и дългосрочен. В него се предвижда възнаграждение за фактора, което може да включва обичайната комисиона за извършване на операциите по сделката, суми за покриване на разходи по ползван кредит, за застраховане на риска, за събиране на търговски вземания, за административно-счетоводно управление на търговските вземания и други. Възнаграждението може да се договаря в абсолютна сума или в процент от стойността на сделката.
Има различни видове факторинг и факторът обикновено се стреми да удовлетвори нуждите на предприятието – продавач. Някои от предимствата на факторинга са:
- Източник на финансиране, който представлява авансово плащане на закупен актив (вземанията) и не увеличава кредитната експозиция. Това позволява ползване на допълнително кредитиране.
- Неограничен и по-гъвкав начин на финансиране в сравнение с традиционните кредити – източник на финансирането са вземанията, и то нараства заедно с увеличаване на продажбите.
- Непрекъснат контрол на кредитоспособността на купувачите от страна на фактора.
- Подобрение на балансовите показатели за задлъжнялост.
- Услуги от професионален екип по събиране на вземания.
Факторингът според определението в т. 11 на § 1 от допълнителните разпоредби на ЗКПО е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията /фактор/, поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение. Полученото от фактора възнаграждение за извършените от него услуги на предприятието – продавач е доход за фактора и е облагаем по ЗКПО.
Съгласно чл. 46 ал. 1 т. 3 от ЗДДС сделката факторинг е облагаема доставка. Данъчната основа се определя при условията на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС – тя включва всичко, представляващо възнаграждение по доставката, но без размера на лихвите, представляващи кредитния елемент по сделката, за които ще се приложи чл. 46. ал. 1.т. 1 от ЗДДС. Стойността на вземането не представлява възнаграждение за услугата и не е отделна доставка със самостоятелно данъчно третиране.
