Кога физическите лица следва да декларират заеми и лихви?

В практиката се случва физическо лице да предоставя заем на друго физическо лице или на юридическо лице /търговско дружество/. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ са определени правила, които дефинират кога физическите лица следва да декларират в декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ предоставените и получените заеми и доходи от лихви.

Съгласно чл. 50. ал. 1 т.5 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за предоставените/получените парични заеми, както следва:

а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;

б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;

в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;

г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.

При предоставяне на заем следва да бъде определена лихва. Съгласно § 1, т.7 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ „Лихва“ е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. При определяне на лихвата.

Приложение намира чл. 77 от ЗДДФЛ, съгласно който при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Това означава, че лихвата следва да се определя на пазарен принцип. Съгласно чл. 8 ал.6 т.4 от ЗДДФЛ от източник в Република България са и следните доходи, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България: лихви, включително лихви по договор за лизинг. Доходите от лихви при предоставяне на заем от фидзическо лице не са сред изброените в чл.13 от ЗДДФЛ необлагаеми доходи, следователно те са облагаеми.

Съгласно чл. 37 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ с окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл. 13 се облагат и следните доходи от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната: лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг с изключение на лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата или общините и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Съгласно чл.38 ал. 11 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат придобитите от член на кооперация облагаеми доходи от лихви по заеми към кооперацията.

Какво означава това на практика?

Ако сте предоставили заем/и:

Декларирате ги ако:

• общият размер на всички предоставени през годината парични заеми надхвърля 10000 лв. и към 31 декември на същата година част от тях са непогасени;
  • към 31 декември на годината общият размер на непогасените суми по всички предоставени парични заеми през същата и предходните 5 години надхвърля 40000 лв.

Декларирате предоставени заеми в Приложение 11 на годишната си данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Срокът за деклариране на заеми е от 10 януари до 30 април на следващата година.

Ако сте получили заем/и:

Декларирате ги ако сте получили заем/и от физически лица или небанкови институции и са изпълнени следните условия:

• общият размер на всички получени през годината парични заеми надхвърля 10000 лв. и към 31 декември на същата година част от тях са непогасени;
  • към 31 декември на годината общият размер на непогасените суми по всички получени парични заеми през същата и предходните 5 години надхвърля 40000 лв.

Ако сте получили заеми от банка, не ги декларирате. Декларирате получени заеми от физически лица или небанкови институции в Приложение 11 на годишната си данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Срокът за деклариране на заеми е от 10 януари до 30 април на следващата година.

Ако сте получили лихви:

Необлагаеми са доходите от лихви, описани в чл.13 от ЗДДФЛ, както следва:

• Доходите от лихви по влогове в установени в държава – членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП): 
• банки;
• клонове на банки;
• Лихвите и отстъпките от български държавни, общински и корпоративни облигации, както и от подобни облигации, емитирани съгласно законодателството на друга държава – членка на ЕС, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, придобити от местни физически лица и чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава членка на ЕС, или страна от ЕИП (чл. 13, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ);
• Лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата или общините и допуснати до търговия на регулиран пазар и пазар за растеж в периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2025 г. в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, придобити от чуждестранни физически лица. 
• Лихви по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, (чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ).

            „Влог“ е кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, което банката е длъжна да плати съгласно приложимите законови и договорни условия, с изключение на кредитно салдо, за което е изпълнено някое от следните условия:

• съществуването му може да се докаже само с финансов инструмент по смисъла на чл. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти, освен ако е спестовен продукт, удостоверен с депозитен сертификат, издаден на поименно посочено лице и съществуващ към 2 юли 2014 г.;
• главницата му не подлежи на изплащане по номинална стойност;
• главницата му подлежи на изплащане по номинална стойност само по силата на специална гаранция от или на споразумение с кредитната институция или трето лице;
• не е собствен капитал по смисъла на определението в чл. 4, параграф 1, т. 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013“, или дългови ценни книжа, издадени от банка, и задължения, възникнали от запис на заповед или в резултат на писмено съгласие на банка платец да приеме нареждането на издателя на менителница.

Лихви на местни и чуждестранни физически лица по влогове в установени в България банки и клонове на банки

Необлагаемите доходи от лихви по влогове в установени в България банки и клонове на банки са относими към придобити доходи от местни физически лица, както и от чуждестранни физически лица, местни на държава – членка на ЕС, или друга държава страна по споразумението с ЕИП.

Доходи от лихви по влогове в установени в България банки и клонове на банки, придобити от чуждестранни физически лица:

Според чл. 8, ал. 6, т. 4 от ЗДДФЛ от източник в Република България са начислените от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България доходи от лихви, включително лихви по договор за лизинг. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи само от източници в Република България.

Доходите от лихви по влогове в установени в България банки и клонове на банки не подлежат на облагане когато чуждестранните физически лица лицата са местни на държави-членки на ЕС и ЕИП. На основание чл. 37, ал. 7 от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък доходите по чл. 37, ал. 1 от закона, освободени от облагане по чл. 13 и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на ЕС, или в друга държава – членка на ЕИП. Обстоятелствата по чл. 37, ал. 7 от ЗДДФЛ се удостоверяват пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели, и декларация от лицето, придобило дохода, че са налице обстоятелствата по чл. 13 от закона.

Когато чуждестранните физически лица са местни лица за данъчни цели на държави, извън ЕС и ЕИП, доходите от лихви по влогове в установени в България банки и клонове на банки се облагат по реда на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ с окончателен данък, който се определя върху брутната сума на начислените доходи. Окончателният данък се удържа и внася от банката в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода.

Лихви на местни физически лица по влогове в установени в чужбина банки и клонове на банки

Доходите на местните физически лица от лихви по влогове в банки и клонове на банки, установени в държави, извън ЕС и ЕИП, (доходите, които не попадат в обхвата на необлагаемите доходи) подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа по реда на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход е брутната сума на придобития през данъчната година доход. В тези случаи авансово облагане не е налице

Други доходи от лихви, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа

Лихви, които не са освободени от облагане, различни от лихвите по банкови сметки се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа (чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ), в т. ч. лихви съдържащи се във вноските по лизинг, придобити през данъчната година например доходи от лихви по предоставени заеми на предприятия. Данъчната ставка е 10 %. на сто.

Паричните доходи от лихви по чл. 35 от ЗДДФЛ се облагат авансово с данък по реда на чл. 44а от ЗДДФЛ, когато платецът им е предприятие или самоосигуряващо се лице. Авансовият данък се определя, удържа, внася и декларира от платеца на доходите – предприятието или самоосигуряващото се лице. За последното тримесечие авансов данък не се внася, освен ако физическото лице писмено не пожелае това от предприятието – платец с писмена декларация.

Лихви от заеми към кооперации

Доходи от лихви, придобити от член на кооперация по предоставени заеми към кооперацията се облагат с окончателен данък в размер на 10 на сто (чл. 38, ал. 11 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Физическото лице, получател на дохода, няма задължение за деклариране пред НАП, тъй като данъкът е окончателен.

Ангажиментът за удържането и внасянето на данъка е на кооперацията, платец на дохода, която в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода от физическото лице, следва да го внесе в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация си (чл. 65, ал. 7 от ЗДДФЛ). В същия срок кооперацията трябва да подаде по електронен път декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ по утвърден образец за дължимите данъци. Датата на придобиване на дохода се определя по правилата на чл. 11 от ЗДДФЛ.

Физическото лице, предоставящо заем, има задължение да го декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, ако отговаря на необходимите условия.

Деклариране и плащане на доходи от лихви

Местните физическите лица, придобили необлагаеми доходи от лихви, могат да ги декларират само по желание в Приложение № 13 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Местните физически лица, придобили доходи от лихви, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа (включително и от чужбина) следва да ги декларират в Приложение № 6 на годишната данъчна декларация с код 603 в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиването им.

Дължимият окончателен данък за облагаемите доходи от лихви на физическите лица се декларира с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимите данъци (образец 4001) от предприятието – платец на доходите в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода от физическото лице, която се подава по електронен път. Доходите, облагаеми с окончателен данък могат се декларират от местните физически лица в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ само по желание на лицата.

Когато платец на дохода от лихви на чуждестранни физически лица е предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), платецът удържа и внася данъка в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото в държавния бюджет по сметка на ТД на НАП по място на регистрация на платеца на дохода (чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ). Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава по електронен път в срока за внасянето на данъка.

Когато платец на облагаемия доход от лихви не е предприятие или самоосигуряващо се лице, данъкът се внася от физическото лице – получател на дохода в държавния бюджет по сметка на ТД на НАП по:

• постоянен адрес;
• постоянния адрес на пълномощника, когато сте е получили доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната;
• в София-град за всички останали случаи.

Доходите, облагаеми с окончателен данък, се декларират в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Предвид че данъкът е окончателен, чуждестранното физическо лице, получател на дохода, не подава годишна данъчна декларация, освен в случаите на наличие на предпоставки за преизчисляване на окончателния данък (чл. 37а от ЗДДФЛ).

Справка за изплатени доходи 

Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО – платци на доходи, подават по електронен път, по място на регистрацията им, в срок до 28 февруари на следващата година справка по образец (чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ) за изплатените през годината доходи и за удържания през годината данък:

• доходи от лихви, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, в полза на местни и чуждестранни физически лица;
• доходи от лихви по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, в полза на местни и чуждестранни физически лица, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
• необлагаеми доходи от лихви по чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ в полза на местни физически лица.

 
При заличаване/прекратяване на предприятие, справката по чл. 73 от ЗДДФЛ (както и декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ) се подава в сроковете и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Удостоверение за внесен данък

Удостоверение по образец за платен по реда на ЗДДФЛ данък от чуждестранно лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в ТД на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване данъчна декларация по чл. 50 или 55 от ЗДДФЛ (чл. 58, ал. 1 ЗДДФЛ).

 Възстановяване

Надвнесен данък или недължимо платени суми за данъци за доходи, придобити от чуждестранни физически лица се възстановяват от ТД на НАП, в която подлежи на внасяне данъкът за дохода (чл. 66, ал. 2 и чл. 68, ал. 4 от ЗДДФЛ).

Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане / СИДДО/

Възможно е приложимата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото между България и държавата, в която лицето е местно физическо лице да предвижда различен режим на облагане. Процедурата за прилагане на спогодбите по отношение на чуждестранните физически лица е регламентирана в Глава шестнадесета, раздел III, чл. 135 –чл. 142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и се прилага по инициатива на лицето, получател на дохода.