Да разгледаме от данъчна гледна точка следната ситуация: българско физическо лице е собственик на търговско дружество, регистрирано по законите на Дубай, Обединени арабски емирства, и получава възнаграждение от това дружество по договор за управление. Как и къде следва да бъде обложен този доход?
България има действаща Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите /СИДДО/ с Обединените арабски емирства от 2009 година. СИДДО е двустранен международен договор, сключен с цел насърчаване на икономическите връзки между държавите и избягване на двойното данъчно облагане върху доходите и имуществото, без да създава възможности за заобикаляне или отклонение от данъчно облагане.
За да се изясни прилагането на СИДДО и местното законодателство следва да се отговори на следните въпроси:
1. На коя държава е местно лице получателят на дохода?
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения, тъй като на основание чл. 6 и 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Видно от цитираната разпоредба, критериите, въз основа на които физическото лице се определя като местно, са изброени алтернативно, т.е. достатъчно е то да попада в една от посочените по-горе хипотези, за да се счита за местно по смисъла на българското законодателство. Изключение е регламентирано единствено за случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно – не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ). В конкретния случай физическото лице живее в България, само частично е в Дубай във връзка с дейността на дружеството там, семейството му е в България, има недвижима собственост в България и от България управлява бизнеса си. В тази връзка приемаме, че лицето ще се дефинира като местно лице за България, което означава, че ще подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ, както за доходи от източници в страната, така и от чужбина.
2. Какъв е характерът на дохода?
Местното за България физическо лице получава доход от своето дружество в Дубай по договор за управление. Той не извършва трудова дейност по трудов договор.
3. Този вид доход уреден ли е в СИДДО? Какво предвижда СИДДО за облагането на този вид доход?
Съгласно член 15 т.1 от СИДДО Като се имат предвид разпоредбите на членове 16, 17, 18, 19 и 20 на тази спогодба, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.
Съгласно член 15 т.2. От СИДДО Независимо от разпоредбата на ал. 1 на този член възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако: а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни в съответната данъчна година, и б) възнаграждението е платено от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава, и в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, която работодателят притежава в другата договаряща държава.
Съгласно член 18 от СИДДО Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борд на директорите или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
Това означава, че доходът от договор за управление на дружеството, местно лице за Дубай, изплатен на физическото лице, местно за България може да се обложи с данък в Дубай.
4. В коя държава ще се плати данък и в коя държава ще се приложи СИДДО?
В случай, че доходът, изплатен по договор за управление на дружеството, местно лице за Дубай, се обложи с данък в Дубай, в България ще се приложи СИДДО.
5. С какви документи трябва да се снабди получателят на дохода в държавата, където е получен дохода и платен данъка, за да може да приложи СИДДО в България?
Получателят на дохода следва да се снабди от данъчните власти на Дубай с удостоверение или друг подобен документ, доказващ бруто размера на изплатения доход и размера на платения данък.
6. Следва ли да се декларира дохода от Дубай в България?
Физическото лице, местно за България, е получател на доход по договор за управление на търговско дружество, регистрирано по законите на Дубай, Обединени арабски емирства, и този доход е обложен там. В България за съответната данъчна година следва да попълни Приложение № 9 – Прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане за доходи декларирани в Приложения № 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на Годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.