Статутът на професионалните спортисти се определя от съответната спортната федерация съгласно Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) с Правила за статута на спортистите аматьори и професионалните спортисти и за придобиване, прекратяване и отнемане на състезателните права. Съгласно § 1, т. 9 от ЗФВС „професионални спортисти“ са лица, които провеждат системна тренировъчна и състезателна дейност и за тях това е основна професия и получават възнаграждение за тази дейност.
На основание чл. 77, ал. 1 от ЗФВС професионалният спортист извършва тренировъчна и състезателна дейност чрез сключване на възмезден писмен договор със спортен клуб., който съдържа най-малко:
- дата на сключване на договора и начало на неговото изпълнение:
- срок на действие на договора;
- размера на възнаграждението и периодичността на неговото плащане, както и обезщетения при забавено или неизплатено възнаграждение;
- правата и задълженията на страните;
- условия за здравното и социалното осигуряване на професионалния спортист, както и задължителните застраховки и медицинското осигуряване;
- условия за трансфер или преотстъпване;
- условия и ред за прекратяване на договора;
- обезщетения, дължими от неизправната страна по договора;
- арбитражна клауза.
Обикновено договорът се сключва за спортно-състезателни години, които не съвпадат с календарната година. Спортно-състезателните години се определято от календара на съответните състезания по различните видове спортове и могат за бъдат например от 1 септември до 30 април на следващата година.
Съгласно становище на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) спрямо правоотношението на професионалния спортист със спортния клуб следва да се прилагат ЗФВС и съответните актове, свързани с прилагането му. Договорът с професионалния спортист не е трудов договор, по смисъла на Кодекса на труда (КТ) и КТ следва да се прилага субсидиарно само по въпроси, които не са уредени в ЗФВС и съответните актове, свързани с прилагането му.
Доколкото договорът на професионален спортист със спортен клуб не е трудов договор по смисъла на КТ, упражняваната трудова дейност следва да се третира като полагане на труд без трудово правоотношение. На основание § 1, т. 26, буква „л“ от ДР на ЗДДФЛ правоотношенията между спортен клуб и професионални спортисти по чл. 77, ал. 1 от ЗФВС се определят като трудови правоотношения за целите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Облагаемият доход и годишната данъчна основа се определят по реда на чл. 24 и 25 от ЗДДФЛ, предвиден за доходите от трудови правоотношения, а не според чл. 29 и чл. 30 от същия закон, които се прилагат за доходи от извънтрудови правоотношения. Предвид това за придобитите доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, буква „л“ от ДР на ЗДДФЛ законът не е предвидил приспадане на разходи за дейността. В този случай по отношение на дължимостта на задължителните осигурителни вноски върху възнагражденията за работа без трудово правоотношение не се приспадат разходи за дейността.
Когато професионален спортист сключи договор със спортен клуб в чужбина освен българското законодателство значение има и законодателството на държавата, в която се извършва дейността и наличието на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между двете държави.
В ЗДДФЛ е дефинирано понятието местно лице. Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за данъчното му облагане по реда на ЗДДФЛ. Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В случай че физическите лица се определят като местни по смисъла на ЗДДФЛ, то те съответно са носители на задължението за данъци, както за придобити доходи от източници в България, така и в чужбина.
СИДДО са различни, но обикновено в тях е посочено, че доходи от труд в едната държава се облагат в тази държава. Понякога има клауза, че платеният данък в държавата, където е положен трудът, може да бъде признат като данъчен кредит в държава.
В договорите на професионалните спортисти с чуждестранни клубове обикновено са посочени нето суми за възнаграждение и клауза, че дължимите данъци са за сметка на клуба. Може да има и клаузи за осигуряване на жилище, храна, самолетни билети, автомобил, шофьор и други. В този смисъл професионалният спортист може да не знае какъв е бруто размера на възнаграждението и платените данъци, както и стойността на полученото възнаграждение в натура.
Какво следва да направи професионалният спортист във връзка с получените доходи от чужбина?
1. Следва да определи къде е местно лице. На база на посочените по-горе критерии може да определи, че центърът на жизнените му интереси е в България и той е местно лице за България.
2. Да получи удостоверение за платени данъци в държавата/държавите в които е работил през календарната година.
3. Да получи документ за размера на получените доходи в натура в държавата/държавите в които е работил през календарната година.
4. Да декларира в България в Декларация по чл.50 от ЗДДФЛ получените доходи както следва:
в Приложение № 9 – Прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане за доходи декларирани в Приложения № 1, 2, 3, 4, 5 и 6 и съответната Част I, II или III съгласно метода посочен в СИДДО или без СИДДО, като посочи брутния размер на дохода и платените данъци.
в Приложение № 13 – Необлагаеми доходи, доходи облагаеми с окончателен данък по чл. 38 от ЗДДФЛ, с изключение на тези по Приложение № 8, и имущество, получено по наследство, завет, дарение или с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт, Част І – Необлагаеми доходи от трудови правоотношения, придобити през годината размера на получените доходи в натура.
Разбира се, описаният случай е идеализиран пример. Той може да бъде истина за млад професионален спортист с договор в чужбина, който има постоянен адрес в България на адреса на родителите си, няма съпруга и деца, няма недвижима собственост, завръща се през ваканциите и празниците при родителите си, участва в обществения живот в България.
Но животът е разнообразен. През една календарна година младият професионален спортист има договори със спортни клубове в Италия и Сърбия за по един полусезон; съпругата му е професионален спортист с договор в Германия; притежава недвижим имот във Франция; има постоянен адрес в България; има едно дете, което живее в България при неговите родители и второ дете, което живее в Чехия при родителите на жена му. През лятото всички заедно почиват в Испания. Къде е центърът на неговите жизнени интереси?