Услугите по наем на сървър, хостинг и реклама, предоставяни от фирми извън България са все по-често явление.

Тези услуги от и извън ЕС могат да бъдат признати като разход на фирмата, но  признаването на този разход е свързано със самоначисляване на ДДС чрез издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС. Това означава, че българската фирмата получател самоначислява ДДС в България за ползваната услуга. Протоколът се съставя в срок не по-късно от 14 дни от датата на издаване на фактурата за услугата.

Обстоятелството, което не може да се избегне, е че фирмата трябва да бъде регистрирана по ЗДДС. Съответно лицата, които искат да ползват тези разходи и не са регистрирани, трябва да се регистрират по Закон за данък върху добавената стойност.

Ключовото тук е че размерът на сумата не е от значение. В практиката дружествата получават фактури за услуги, които имат пренебрежителна стойност на фона на останалите им разходи, но това не отменя необходимостта от регистрация.

Малките фирми, за които регистрация на други основания не е наложителна и такова задължение не възниква, трябва да предвидят този факт и да преценят дали да отчитат такива разходи, още повече ако техният размер е незначителен. В противен случай трябва или да се регистрират и да започнат да начисляват ДДС или влизат в нарушение на закона.