Предоставянето на услуги, които се извършват по електронен път и получателите са установени в държава от Европейския съюз е дейност, която се развива и тепърва ще набира все по-голяма сила. От началото на 2015 г. такива услуги за целите на ДДС се третират по особен начин и трябва да бъдете внимателни дали случайно не предоставяте такива услуги?

А те могат да бъдат:

  • Доставка на интернет адрес, уебхостване, дистанционно поддържане на програми и оборудване;
  • доставка на образи, текст и информация и предоставяне на бази данни;
  • доставка на музика, филми и игри, включително игри на шанса и хазартни игри, и политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и мероприятия;
  •  доставка на дистанционно обучение;
  • доставката на дигитални продукти, вкл. софтуер и промени или актуализиране на софтуер;
  • услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие за стопански или лични цели в електронна мрежа като интернет пространство или интернет страница;
  • услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя;
  • възмездно прехвърляне на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги на интернет страница, функционираща като пазар онлайн, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър;
  • информационни пакети за интернет обслужване (ПИО), в които телекомуникационният компонент е съпътстваща и подчинена част (например пакети, които включват не само интернет достъп, а и други елементи, като страници, даващи достъп до новини, информация за времето или за пътувания; игри; поддържане на интернет пространство; достъп до онлайн бази данни и прочие).

Кое е различното? При предоставяне на услуги на физически лица от ЕС една фирма, регистрирана по ЗДДС  начислява 20% данък в България, така сякаш услугата е извършена у нас, тъй като клиентите нямат данъчен номер за целите на ДДС в другата държава членка. При предоставяне на услуги, извършвани по електронен път, обаче, фирмата още с първата доставка трябва да се регистрира по системата МОСС в България /“Съкратено обслужване на едно гише“/, да начислява съответното ДДС за всяка държава по отделно и да го внася в нейния бюджет. Тази система представлява правната рамка, която регулира предоставянето на услуги на ф.л. в ЕС. При това праг не съществува. Може да продадете софтуерна услуга на Ханс от Германия за 5 евро, но от тях ще трябва да внесете немското ДДС и да подадете заявление за регистрация до 10-то число на месеца, следващ месеца на извършване на тази доставка, в България.  Освен това, ако изпуснете този срок, ще се появи задължение за регистрация по ДДС в  другата държава и ако следваме примера, това е Германия.

Положителното, определено е, че от България може да администрирате продажбите си към физически лица в цяла Европа при улеснена процедура и спестени разходи за счетоводство във всяка държава по отделно.  Това е много удобно за фирмите с много продажби. За малките фирми, които имат няколко малки доставки на година за незначителна стойност, процедурата е сложна и скъпа, което не отменя задължението им за регистрация.