Задължението за допълнителна парична вноска по чл.134. ал.1 от ТЗ възниква в резултат на решение на Общото събрание на дружеството, прието с мнозинство повече от три четвърти /чл. 137, ал.З от ТЗ/, което означава, че за част от съдружниците това задължение възниква принудително, тъй като те не са гласували или са гласували против, а не като последица от съвпадане на насрещни волеизявления. В резултат на решението за съдружниците възниква задължение за внасяне на вноските, а за дружеството – задължение да ги върне в определения срок. Взаимоотношенията между съдружниците и дружеството по повод извършването на допълнителните вноски по чл. 134, ал. 1 от ТЗ се документират и би следвало да са надлежно отразени в счетоводната отчетност на дружеството.
- Казаното по-горе важи единствено при условие, че са изпълнени императивно дадените в чл.134. ал.1 от ТЗ условия, за да бъдат законосъобразни вземаните на това основание решения на Общи събрания, респективно – да се породят целените с тях правни последици. Тези условия са следните:
- налице са загуби;
- налице е временна необходимост от парични средства за покриване на
тези загуби;
- посочен е срок, след който вноските следва да бъдат върнати или срок,
за който те да бъдат предоставени на дружеството.
Освен, че тези три условия следва да са кумулативно налице, следва да е документално обосновано и че претърпените от дружеството загуби не могат да бъдат покрити чрез търсене на заем отвън, чрез намаление на капитала или чрез друг алтернативен способ. Следва да са налице и счетоводните документи, които доказват необходимостта от финансиране.
Съответният съдружник също може да не разполага с паричните средства, представляващи определената му допълнителна вноска, но следва да намери други ресурси, за да ги подсигури. Т.е. – вътрешното кредитиране е краен способ, свързано с икономическото обезпечаване на дружеството и на самото му съществуване. Определянето на допълнителни парични вноски по чл.134, ал.1 от ТЗ може да стане само въз основа на доказване необходимостта от вземане на такова решение на Общото събрание и съответствието му с императивните изисквания на закона.
Този извод се налага при тълкуване характера на задължението за допълнителни вноски – ако те не бъдат направени, не възниква общата договорна отговорност при неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, а неизпълнението се отразява на самите членствени правоотношения – съдружникът се изключва.
По отношение на съдружници физически лица:
Не подлежат на деклариране по чл. 50, ал. 1, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ допълнителните вноски в капитала на дружество, извършени по реда начл.134 отТърговския закон (ТЗ). За да направи вноска по реда на чл. 134 от ТЗ, въпросният съдружник трябва да разполага с необходимите му парични средства.
По отношение на съдружници юридически лица:
Допълнителните парични вноски по чл.134 от Търговския закон, за които не е уговорена лихва, попадат в обхвата на чл.16, ал.2, т.З от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, но не следва да се извършва корекция в посока увеличение, респективно намаление на данъчния финансов резултат – с размера на „потенциалните“ лихви, конто биха били платени като цена на предоставения заем, доколкото липсва подходящ аналог, въз основа на който да се определи техният размер. Това важи единствено при условие, че са изпълнени императивно дадените в чл.134. ал.1 от ТЗ условия, за да бъдат законосъобразни вземаните на това основание решения на Общи събрания, респективно – да се породят целените с тях правни последици.
- Когато не са изпълнени императивно дадените в чл.134, ал.1 от ТЗ условия. В този случай сделката следва да се сключи при обичайни пазарни условия и между страните следва да се договори пазарна лихва. Понятието „пазарна лихва „ е определено в § 1, т.32 от ДР на ЗКПО, а именно това е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани.
По отношение на съдружници физически лица:
Когато съдружник (местно физическо лице) е предоставил заем на дружеството, в
което участва и този заем попада в хипотезите по чл. 50, ал. 1, т. 5, букви „а“ и/или „б“
от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/, същият подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация.
Определената според условията на пазара лихва за дружеството представлява разход за лихви, а за физическото лице заемодател е налице доход от лихви по смисъла на чл.35 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/. На основание чл.36 от ЗДДФЛ, годишните данъчни основи за доходи от лихви на физически лица се облагат с данък и се декларират по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с годишна данъчна декларация в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
По отношение на съдружници юридически лица:
Ако не са изпълнени императивно дадените в чл.134, ал.1 от ТЗ условия, е налице отклонение от данъчно облагане, за което са приложими разпоредбите на глава Четвърта от ЗКТПО. т.е. данъчните финансови резултати на дружеството – съдружник, предоставило заема/временната финансова помощ и на дружеството – получило заема/временната финансова помощ ще се определят, като се вземат под внимание резултатите, които биха се получили при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
В този случай подходящ аналог би могъл да бьде договорът за заем. при който се използва пазарен лихвен процент, при отчитане на всички характеристики на сделката – форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, рискове, свьрзани със сделката, профил на страните по договора, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата т.32 от §1 на ДР на ЗКПО.
