Сигурно на много от вас се е случвало да сменят работното място по средата на годината. Лятото е минало, използвали сте цялата си полагема отпуска от 20 дни.
Какво се случва?
По КТ на всеки един служител се полага редовен отпуск в размер на 20 дни за една календарна година по реда на чл.155 КТ.
Възможни са и по-големи размери на редовният отпуск ако е уговорено друго между странитете по трудово правоотношение или в колективен договор, при работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, при ненормиран работен ден, при видове работи, определени с наредба на Министерски съвет, при работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
Ползването на платеният годишен отпуск се извършва с писмено разрешение на работодателя наведнъж или на части /чл. 172 КТ и чл. 173 КТ/.
Ако преди пракратяване на трудово правоотношение работникът или служителят не е използвал полагаемият му се редовен отпуск съобразно отработеното време, този отпуск се изплаща като обезщетение за неизползван опуск по реда на чл. 224 КТ.
Така при постъпвне при следващият работодател служителят започва да натрупва нов полагаем отпуск , съобразно отработеното време по приблизитено 1.66 дни на месец /при 20 дни за 12 месеца норма в общият случай/.
Ако, обаче, преди прекратяването сте използвали всичкият полагаем отпуск за годината при предишния работодател, законът казва, че до края на съответната календарна година нямате право да ползвате отпуск при новият работодател.
Не е установен механизъм, по който отпуската, която един роботодател е дал в повече преди прекратяване да се възстановява. Ако работодател изисква от Вас някакъв вид парично компенсиране за даден в повече отпуск, трябва да занете, че няма такова законово основание. Но следващият Ви работодател може да откаже да Ви даде отпуск. По същият начин и този стаж до края на съответната година не участва във формиране на база за обезщетение за неизползван отпуск, ако има. /чл. 33 от Наредба за работното време, почивките и отпуските/
Тук трябва да се отбележи, че описаният случай не е аналогичен на този, в който работникът или служителят няма 4 месеца трудов стаж при постъпване на работа. В този случай работодателя отлага отпуската Ви във времето, но Вие продължавате да имате право на нея, така както и тя формира база за изплащане на обезщетение при прекратяване.
