Много често срещано в практиката на счетоводителите е насрещното прихващане на вземания и задължения от клиенти и доставчици или други контрагенти. Прихващането е известно още като компенсация и представлява правна възможност за погасяване на две насрещни задължения.
Или по-конкретно прихващането на насрещни вземания е свързано с едновременното наличие на вземане/ия и задължение/ия между две лица, които взаимно могат частично или изцяло да се погасят, като вземането се прихване от задължението и обратно.
Законът за задълженията и договорите третира основните въпроси на компенсацията. В чл. 103 от Закона е посочена същността и предпоставките за реализирането на компенсиране на насрещни вземания и задължения, а именно:
Чл. 103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
Важно е да отбележим, че предметът на насрещните вземания трябва да е един и същ, тоест парична сума или някаква вещ. Най- често срещаният случай в практиката касае парични вземания. Но е напълно възможно прихващането да бъде и между вещи, като задължително бъдат еднородни или заместими.
Разбира се в закона има вратички и за разнородни прихващания, за които има конкретно подписани договори и съглашение от двете страни. Това е също често срещано в практиката да се смесва начин на погасяване на задължение с прихващане.
В конкретният случай ще разгледаме пример от дейността на българско дружество извършващо транспортни услуги. В тази сфера на дейност е изразена практиката с прихващането като способ за погасяване на две насрещни задължения. Характерното е, че се осъществява изпълнение на задължение, като се избягва двустранното плащане – взаимните преводи на средства.
Пример 1: Прихващане на две еднородни вземания.
Дружеството извършва транспортни услуги към свой контрагент – Клиент, който се явява и Доставчик на услуги на българското дружество, понеже дружеството наема от него ремарке.
От една страна „нашето“ дружество издава приходни фактури към клиента си, а от друга получаваме насрещни фактури за разход за наем. Понеже контрагентът е едно и също лице, явяващо се и Клиент и Доставчик двете страни се споразумяват веднъж или два пъти годишно контрагентът да издава Протоколи за насрещно прихващане, с които се прихваща задължението на българското дружество към Доставчика, а Клиента изплаща остатъка след прихванатите разходни суми.
Пример 2: Прихващане на две разнородни вземания.
Имаме дружество, което е получило сума по Договор за заем от физическо лице. Поради финансови затруднения дружеството не е в състояние да изплати изцяло заемната сума и предлага на лицето да му продаде част от наличните си активи. Двете страни се споразумяват и подписват съглашен договор, в който са посочени задълженията на дружеството към физическото лице и сумите по описаните активи, за които има и издадена фактура .
В този случай отново двете страни взаимно си дължат парични средства, но съгласно подписаният договор по-малкото вземане или задължение се прихваща от по-голямото, а разликата се изплаща на съответната страна.
И нека обобщим: Законът позволява насрещните прихващания на вземания и задължения, стига те да бъдат документално обосновани и доказуеми.
