Едно лице може да бъде едновременно назначено по трудов договор и по граждански договор.
Разликата между Трудов и Граждански договор е следната:
Трудовият договор се слючва в писмена форма на основание от Кодекс на труда /КТ/ и има задължително основание посочено в чл.62 от КТ. При трудовия договор имаме ясно регламентирано работно време, работно място и определени изиск вания при извършването на работата (чл.66, ал.1 от КТ).
Гражданският договор се сключва, според Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ за извършване на точно определена дейност и постигане на конкретен резултат. При сключване на договора страните могат свободно да определят съдържанието на договора (чл.9 от ЗЗД).
Законът дава редица права в полза на работниците, по трудов договор, за разлика от лицата назначени по Гражданските договори. При тях не се полага платен годишен отпуск, както и право на обещетение при временна неработоспособност от НОИ, тъй като не се правят удръжки за фонд „Общо Заболяване и Майчинство“, а само за задължителното обществено осигуряване, което включва единствено рисковете общо заболяване, старост и смърт. На работещите по трудов договор им се признава трудов и осигурителен стаж, докато на работещите по граждански договор им се зачита само осигурителен стаж.
При прекратяването на граждански и на трудов договор важат различни изисквания – при трудовия договор винаги се цели защита работника като по-слаба страна, докато Гражданският договор се прекратява след извършване на определената в него услуга.
Ако лицето, което сключва граждански договор има сключен и трудов договор през съответното време е длъжно да уведоми Възложителя (платец на дохода) за това. На тази база платецът на дохода е длъжен да удържи и внесе след приспадане на 25% норамативно признати разходи, осигурителни вноски, само за задължителното обществено осигуряване и 10% данък общ доход /ДОД/ . По граждански договор не се дължат осигуровки само когато се превишава максималният осигурителен доход за месеца от 3000 лв. (за 2019г. ) или се дължи само здравни осигуровки ако лицето е пенсионер, но винаги се дължи 10% ДОД.
При работа по граждански договор и получаване на възнаграждение, платеца на дохода издава сметка за изплатени суми, в която са отбелязани получената сума, начислените осигуровки и данък. Само за последното 4-то тримесечие на годината (за месеците Октомври,Ноемвти и Декември), платеца няма законово основание да начислява данък по чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ , освен ако това не е уговорено изрично между платеца и получателя на дохода. Данъка за изплатените през 4-то тримесечие се изчислява и внася от лицето, получател на дохода.
В края на годината платеца на дохода издава служебна бележка за изплатените през годината суми, която лицето трябва да приложи към годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
