Режимът на вътреобщностна доставка (ВОД) е регламентиран в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. За да е приложим този режим за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната към датата на данъчното събитие. Изключение правят регистрираните лица на основание чл.97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС.
2. получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие.
3. предмет на доставката са стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС.
4. доставката е възмездна – определението на възмездност на доставката следва да се изведе по аргумент на противното на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС.
5. стоките се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка. ВОД е налице, както когато транспортът се осъществява както от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
- фактура за доставката, с посочено основание за прилагане на нулева данъчна ставка за ДДС и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка като товарителница,
- или писмено потвърждение от получателя за получаване на стоката на територията на държавата членка по местоназначението на стоката, приемо-предавателен протокол и други.
Стоките много често се превозват с автомобилен транспорт. Международният автомобилен транспорт на стоки се основава на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Международната товарителница за автомобилен транспорт е получила популярното наименование е ЧМР или CMR.
Конвенцията за договора за международен превоз на товари се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предварителното място за доставката се намират в две различни държави, от които поне едната е договаряща страна. Договорът за превоз се установява с товарителница /ЧМР/.
Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция.
Когато товарът, който се превозва, трябва да се натовари на различни превозни средства или когато се касае за различни видове товари или за отделни пратки, изпращачът или превозвачът има право да изисква изготвянето на толкова товарителници /ЧМР/, колкото е броят на превозните средства или колкото са видовете товари или отделните пратки товари.
Тъй като ЧМР е договор между изпращача /доставчик на стоката/, превозвача и получателя на стоката и превозвача е трета страна, обикновено независима от изпращача и получателя, то за изпращача е желателно във всички случай да притежава правилно попълнено ЧМР за извършения транпорт.
Законът за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/ допускат за доказване на ВОД и писменото потвърждение от получателя.
- В писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. То следва да бъде документ, изходящ от представляващо получателя лице или упълномощено от него лице.
- Потвърждението трябва да е в оригинал и да съдържа подпис на лицето, представляващо получателя.
- Потвърждението може да бъде изпратено и по електронен път, по факса или по друг обичаен за търговската кореспонденция начин.
- Потвърждението няма нормативно определена форма и съдържание. От съдържанието му следва да може да бъде направен безспорен извод за идентичността на доставката, за която се отнася, с отчетената от доставчика ВОД.
- В потвърждението следва да бъде посочено качеството на лицето, от което изхожда и ако същото не е представляващ, а например пълномощник, то следва да се съберат доказателства за наличието на представителна власт.
Следва да се обърне внимание, че писменото потвърждение от получателя съгласно ППЗДДС трябва да потвърждава получаването на стоката на територията на държавата членка по местоназначението на стоката, а не да декларира, че стоката ще бъде транспортирана.
