Официалните празници са изброени в чл. 154 от Кодекс на труда /КТ/ . Това са:

  • 1-ви януари – Нова година;
  • 3-ти март – Ден на Освобождението на България от Османско иго – национален празник;
  • 1-ви май – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
  • 6-ти май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
  • 24-ти май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
  • 6-ти септември – Ден на Съединението;
  • 22-ти септември – Ден на Независимостта на България;
  • 1-ти ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения;
  • 24-ти декември – Бъдни вечер, 25-ти и 26-ти декември – Рождество Христово;
  • Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.

Когато някои от изброените дати, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

Възнаграждението по време на официални празници, в случаите когато са включени в графика за работно време, се заплаща не по-мал­ко от уд­во­е­ния раз­мер на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор. Ко­га­то ра­бо­та­та на офи­ци­а­лен праз­ник е из­вън гра­фи­ка на ра­бот­но­то вре­ме, тя пред­с­тав­ля­ва из­вън­ре­ден труд и от­дел­но ще се зап­ла­ща и уве­ли­че­ни­е­то от не по-мал­ко от 100 на сто, съг­лас­но чл. 262, ал. 1, т. 3 от Ко­дек­са на тру­да.

Вре­ме­то, ко­е­то се зап­ла­ща ка­то ра­бо­та на офи­ци­а­лен праз­ник, об­х­ва­ща от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве меж­ду 0 и 24 ча­са на съ­о­т­вет­ния ка­лен­да­рен ден.