В различните държави на Европейския съюз /ЕС/ има различни ставки на данъка върху добавената стойност /ДДС/ и различни намаления на основната ставка за различни стоки. Стандартната ставка на ДДС, приложима от всички държави от ЕС за стоки и услуги, е най-малко 15 %. Държавите от ЕС могат да прилагат една или две намалени ставки в размер най-малко 5 %, към конкретни стоки или услуги. При определени условия се прилагат и редица изключения от тези правила (по-ниски ставки, намалени ставки за други стоки или услуги и др.). Действащото законодателство на ЕС за ДДС е разяснено в Директива 2006/112/EО на Съвета – общата система на данъка върху добавената стойност на ЕС. С данък върху добавената стойност се облагат всички сделки, извършвани от данъчно задължено лице в ЕС срещу възнаграждение, т.е от всяко лице или субект, което доставя стоки или услуги в процеса на стопанска дейност.
Вътреобщностните доставки /ВОД/ и вътреобщностните придобивания /ВОП/ на стоки
Тук разглеждаме вътреобщностните доставки /ВОД/ и вътреобщностните придобивания /ВОП/ на стоки – доставки на стоки, изпратени или транспортирани от територията на една държава от ЕС до територията на друга.
Съгласно чл. 53 ал.(1) от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2.
Съгласно чл. 66 от ЗДДС стандартната ставка на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка. Ставката по ал. 1 се прилага и при внос на стоки на територията на страната, и при облагаеми вътреобщностни придобивания на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.
Съгласно чл. 84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
При вътреобщностно придобиване, ДДС се начислява където стоките пристигат и няма да бъдат превозвани другаде, т.е. държавата от ЕС, където стоките се намират накрая след превоза им от друга държава от ЕС. ДДС може да се начисли за вътреобщностна покупка, когато доставката на стоки до съответната държава от ЕС е завършена. Данъчната основа за доставка на стоки и вътреобщностно придобиване на стоки се определя на базата на възнаграждението за доставката – насрещната престация – получена или дължима за доставката.
Случаи на освобождаване от ДДС
Директивата позволява случаи на освобождаване от ДДС. Повечето от тях са освобождаване без право на приспадане, например финансови и застрахователни услуги, медицински или социални услуги. Съществува обаче и освобождаване с право на приспадане, например вътреобщностни доставки на стоки. Данъчно задълженото лице има правото на приспадане на размера на ДДС, платен върху придобитите стоки или услуги в държавата от ЕС, където са извършени тези доставки. ДДС върху входящите ресурси може да бъде приспаднат от дължимия ДДС за облагаеми доставки, например местни доставки на стоки или услуги.
Казано по просто в общия случай при извършване на вътреобщностна доставка на стоки /ВОД/ доставчикът не начислява ДДС в своята страна, но съответният получател на доставката при вътреобщностното придобиване /ВОП/ начислява ДДС в своята страна и има право на данъчен кредит.
Тъй като при ВОД доставчикът не начислява ДДС в своята страна, данъчните органи строго следят за спазването на правилата за този вид сделки и изискват съответните доказателства. В България, съгласно Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/ за доказване на вътреобщностна доставка на стоки, доставчикът следва да разполага със следните документи:
- документ за доставката:
- а) фактура за доставката, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер му е извършена доставката;
- б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона – в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
- в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона – когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона;
- документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато не прилага презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.):
- а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;
- б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Тъй като транспортът на стоки в много случай се извършва с автомобилен транспорт, транспортният документ е ЧМР – популярно название на международната товарителница за автомобилен транспорт.
В ЧМР са отразени данни за:
- фирмата, изпращач на товара;
- мястото от което трябва да се вземе товара;
- фирмата, получател на товара; място на разтоварване;
- фирмата превозвач;
- превозното средство, с което се извършва превоза;
- данни за стоката; други данни;
- дата, подпис, печат на изпращача;
- дата, подпис, печат на превозвача.
След доставката на товара на мястото за разтоварване упълномощено лице от фирмата, получател на товара поставя дата, подпис и печат в полето за получаване на товара.
Обмен на данни относно извършени ВОД
В ЕС се извършва обмен на данни относно извършени ВОД. Всяко данъчно задължено лице, което е извършвало вътреобщностни доставки подава данни за извършените от него доставки към данъчно задължени лица, установени или регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка на Европейския съюз. Това става с VIES декларация.
В България VIES декларация се подава заедно със Справката – декларация за ДДС до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Събраните от VIES декларациите данни за данъчно задължените лица се обработват и анализират от данъчните администрации. Следи се дали данъчно задължените лица в една администрация правилно са определили като облагаеми с нулева ставка определени доставки към лица от други държави членки и дали разполагат с необходимите документи, доказващи доставките.
Сред тези документи важна роля играе транспортният документ ЧМР – издаден от транспортна фирма, която не е свързана с изпращача или получателя. След анализ данните от VIES декларациите данните за декларирани към едно лице ВОД могат да се съпоставят с данните от неговите ДДС декларации за декларираните ВОП. При несъответствия се предприемат контролни действия.
