Нормативната уредба на извънредния труд е установена в чл. 143 до чл. 150 от Кодекса на труда /КТ/.

Извънреден е трудът положен по разпореждане или със знанието  и без противопоставянето на работодателя от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Извънредният труд е забранен. Допустим е по изключение по реда на чл. 144 от КТ в следните случаи:

  • за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
  • за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи или бедствия;
  • за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
  • за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
  • за извършване на усилена сезонна работа;
  • за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време.
  •  

Продължителността на извънредния труд за един работник или служител не може да надвишава предвитените в закона ограничения, а именно:

  • 150 часа за една календарна година;
  • 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
  • 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
  • 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

 

Съгласно чл. 147 от  КТ не се разрешава полагане на извънреден труд от:

  • от непълнолетни лица;
  • бременни работнички или служителки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
  • майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
  • трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
  • работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие;
  • от работници и служители, за които е установено намалено работно време.

Работодателят е длъжен да води книга за отчитане на извънредния труд и да го отчита пред инспекцията по труда до 31-ви януари на следващата календарна година.

Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец. Минималният рамер на извънредния труд е посочен в чл. 262 от КТ, а именно:

  • 50 на сто – за работа през работните дни;
  • 75 на сто – за работа през почивните дни;
  • 100 на сто – за работа през дните на официалните празници;
  • 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.