Извънреден труд – Продължителност на извънредния труд

Извънреден труд – положен по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Нормативната уредба на извънредния труд е установена в чл. 143 до чл. 150 от Кодекса на труда /КТ/.

Извънредният труд е забранен. Допустим е по изключение по реда на чл. 144 от КТ в следните случаи:

• за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
• за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи или бедствия;
• за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
• за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
• за извършване на усилена сезонна работа;
• за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време.

Продължителността на извънредния труд за един работник или служител не може да надвишава предвитените в закона ограничения, а именно:

• 150 часа за една календарна година;
• 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
• 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
• 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

Съгласно чл. 147 от  КТ не се разрешава полагане на извънреден труд от:

• от непълнолетни лица;
• бременни работнички или служителки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
• майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
• трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
• работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие;
• от работници и служители, за които е установено намалено работно време.

Работодателят е длъжен да води книга за отчитане на извънредния труд и да го отчита пред инспекцията по труда до 31-ви януари на следващата календарна година.

Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец. Минималният рамер на извънредния труд е посочен в чл. 262 от КТ, а именно:

• 50 на сто – за работа през работните дни;
• 75 на сто – за работа през почивните дни;
• 100 на сто – за работа през дните на официалните празници;
• 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.